* * *

Зимата остаря. Първо беше гъста. После посърнала. Търкаляше мислите ми и  протестираше. Случваше се бавно, без никакво основание. Накрая се превърна в пеперуда.

Нощта носи тъмни очила. Ослушва се за мен. Разказвали ѝ бяха за моите клади. Бавни облаци зацапваха миглите на хоризонта. Чувах как някой говори с дъжда ми.

Географски съм точно окръжност. Исторически съм България. Всички фази на луната са ми се случвали. Прегръщал съм американски президенти. Обичам истински. И на раздяла повръщам.

Коленича вчера. Ходя на гроба на баща ми. Събота. Късно е да говоря за това.

Боледувам малко. Само трезвен ходя за кокичета. Заспивам през юни. Сънувам до Коледа. Изморих се от търсене на единствена истина. Корените ми изсъхнаха, защото ме посадиха в морето.

Мислех да пиша книга. Тогава дойде зимата. Но вече говорих за нея.

Сега ще си почина малко.
После продължавам.

И така всеки ден.
Пиша по малко. След това си почивам. И после продължавам.

Отидох на лекар. Те също ми казаха да продължа. Но е нужно да се науча. Напразно се страхувам. Няма нищо по-лесно да умреш. Болестите не виреят през зимата. Пак тази зима.

Нивото ми не позволява да напусна сезоните. Трябва ми  малко обучение, за да преминавам от едно измерение в друго. Някои го правели, но на собствена отговорност.  Мен като ме питат, не отговарям.

Успехите ми се отдават трудно. Копнежът по особеностите е опит за летене. Полетът не е това, което беше. Децата не знаят къде е летището. Гади ми се от липса на врати.

На тръгване пея. На идване само идвам.

Недоразумения в семейството. Обичам всички и те ме обичат.  Критикуват ме, че наричам брака си асансьор. Асансьор е смела дума. Ако токът спре, ще продължи завинаги.

Откровенията само се шепнат. Толкова дълго ми трябваше доверие, че не забелязах кога любовта свършва и започва истината. Ухото на нашата история е глухо от толкова много отдаденост.

Знам. Единствено ти беше до мен когато ме нямаше. Дълго. Сливат се сенките на птиците с уморените ти очи. 

Знам. Това са едни простички думи за едно много сложно нещо.

Прости ми таланта да се обръщам, точно когато най-много ме обичаш. Моят начин на затваряне на вратата е винаги неподходящ.

Но знам. 

душа си, Хънтър. Красива.

текст !!!! :)

опит става знание. Или знаенето - на опит. Това е като спора за първовъзникването на яйцето или кокошката.
Колко всепобиращо е сърцето...
Простичко е просто да се живее. Виж, знаенето е трудно нещо.
Поздрави!