Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2011 16:50 - ЗЛАТНА ОГЪРЛИЦА В БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ – ЕМИ ЦВЕТКОВА (SOWHAT) – сбогом, Лулу
Автор: lovehunter Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1846 Коментари: 1 Гласове:
13

Последна промяна: 24.08.2012 15:33


 сбогом, Лулу

   "Светът се вижда по-добре от височината на маса, върху която танцуваш."

                        Калин Василев


Скъпа Лулу в понеделник…

няма да целуна заспалите ти устни
тъмният люляк свит под миглите в мъгляво спокойствие
нито
русите кичури обрамчили рамената
шията
и сочните хребети на гърдите ти
лепнещата амбра в ямките на лактите
няма
неми са ръцете ми
мълчаливи стъпките ми
спи
сънувай
спиш.

Скъпа Лулу в понеделник…

само ароматът ти тръгна след мен
изви насилствено ръцете ми на входната врата
без да задава никакви въпроси
шибна ми един
и се плъзна обратно към стълбите съвсем
безразличен

Скъпа Лулу в понеделник…

на нощното шкафче оставих празен лист
напиши си сама думите
всичко онова което искаш да чуеш
и ще предизвика изблик на съжаление
недоумяваща усмивка
или пристъп на истеричен кикот
не вярвам в сълзите на блондинките
но ако искаш поплачи си

Скъпа Лулу в понеделник…

разноцветният свят е в краката ти
докато танцуваш върху масата
приемливо поносим
през призмата на скъпият пушек от пурите
потните деколтета
и ръкопляскания
бляскав е
в краткият живот на искрите
последната клечка кибрит в ръцете на гладно момиче
от най тъжната приказка на Андерсен
виждаш ли изпод тежкият си грим на кукла
поне- делниците чакащи зад стъклените отпечатъци
с протегнати стъпала
и шалове
обсипани с ориенталски фалшиви монети

Скъпа Лулу

понеделник е най незначителният ден
от всички онези в крайните ми възприятия
през който можех да върна живота си

но ти не би ме обичала такъв

 

                                         

                                       Еми Цветкова(sowhat)

-------------------------------------------

                                             

СТРУКТУРА НА ТЕКСТА 3

 

 

Толкова трудно постижимият вътрешен ритъм на  стиха е постигнат, сякаш, с небрежна лекота. Но това е измамно усещане, присъщо за добре „претеглената“ поезия. Очарованието на тази ритмичност идва, донякъде, интуитивно, но и с мъчително търсене на точната дума,  дължина на фразата и топичност на чувството. Но тази музика на стиха не прилича въобще на онази сладникава музикалност на поп-стиховете с шаблонна експозиция, а е задъхана, понякога самоотричаща се, булевардно траравиална, но и дълбоко изтънчена – подреждайки гамите на хаотичното ни ежедневие с тихия крясък на една неповторима индивидуалност.

И тази ритмичност няма как да я сбъркаш – марката на Еми. Не казвам това от куртоазия, а защото, ако се прочетат внимателно, повечето текстове носят идентична тоналност, която сигнифицира стилова и структурна вътрешност на текста.

Така нареченият „поток на съзнанието“, като структурна даденост, се изявява в една и съща дискурсивна действителност. Тоест, натрупва знакови символи от една и съща симиотична система. Тук езикът излиза от нормите на познатата парадигма, като „потокът“ симиотизира противоположни знаци от различни обективни значения и смисли. Това, мисля, трябва да промени представата ни за текстова струртура и да си дадем сметка, че сме свидетели на новаторска поетика.

И тези знаци не са паралелни, а едновременни, което, на пръв поглед, е абсурдно и би трябвало да разрушат текста, но не – правят го очарователен, защото наред с взривната си експресия, са поетично логични, описвайки, всеки знак за себе си, свой собствен „поток“. И така, вместо да разрушат текста с непонятийност, създават множество вътрешни, подсъзнателни текстове, които регламентират структурата.

Този зашеметяващ начин на писане постоянно поставя пред мисълта въпроса за съмнението в способността да разбереш – вечният солипсизъм на значенията. Абсурдното съжителство на една изтънчено нежна мисъл с поетiчески хепънинг е прекалено трудно смилаема вечеря за атрофиращата мисъл, но любимо предястие за извечно непознаваемото познание.

------------------------------------- 

 С поклон пред тази поезия!
Този текст трябва да бъде прочетен безброй пъти, нищо че пак ще остане неразбран – такава е съдбата на гениалните текстове!
Научете го таизуст!
Завещайте го на децата си!
Гордейте се, че сте съвременници на този изгрев и можете да го видите, докато се случва пред вас, в суров вид, на прима виста!
Брагославяйте очите си, че имат привилегията да се докоснат до истината!
Защото вероятността това да се случи е едно към един милион.

 


 

 

 

 


 

 


 

 


 

 

 



 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 




Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kosara2008 - !!!Гласувам :) с две ръце, с едно сърце и с пълна, от празник, душа
11.10.2011 10:03
за Соу...

приятен дензвън
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lovehunter
Категория: Изкуство
Прочетен: 308267
Постинги: 146
Коментари: 906
Гласове: 2390
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930