2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2245 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2012 15:33
"Светът се вижда по-добре от височината на маса, върху която танцуваш."
Калин Василев
Скъпа Лулу в понеделник…
няма да целуна заспалите ти устни
тъмният люляк свит под миглите в мъгляво спокойствие
нито
русите кичури обрамчили рамената
шията
и сочните хребети на гърдите ти
лепнещата амбра в ямките на лактите
няма
неми са ръцете ми
мълчаливи стъпките ми
спи
сънувай
спиш.
Скъпа Лулу в понеделник…
само ароматът ти тръгна след мен
изви насилствено ръцете ми на входната врата
без да задава никакви въпроси
шибна ми един
и се плъзна обратно към стълбите съвсем
безразличен
Скъпа Лулу в понеделник…
на нощното шкафче оставих празен лист
напиши си сама думите
всичко онова което искаш да чуеш
и ще предизвика изблик на съжаление
недоумяваща усмивка
или пристъп на истеричен кикот
не вярвам в сълзите на блондинките
но ако искаш поплачи си
Скъпа Лулу в понеделник…
разноцветният свят е в краката ти
докато танцуваш върху масата
приемливо поносим
през призмата на скъпият пушек от пурите
потните деколтета
и ръкопляскания
бляскав е
в краткият живот на искрите
последната клечка кибрит в ръцете на гладно момиче
от най тъжната приказка на Андерсен
виждаш ли изпод тежкият си грим на кукла
поне- делниците чакащи зад стъклените отпечатъци
с протегнати стъпала
и шалове
обсипани с ориенталски фалшиви монети
Скъпа Лулу
понеделник е най незначителният ден
от всички онези в крайните ми възприятия
през който можех да върна живота си
но ти не би ме обичала такъв
Еми Цветкова(sowhat)
-------------------------------------------
СТРУКТУРА НА ТЕКСТА 3
Толкова трудно постижимият вътрешен ритъм на стиха е постигнат, сякаш, с небрежна лекота. Но това е измамно усещане, присъщо за добре „претеглената“ поезия. Очарованието на тази ритмичност идва, донякъде, интуитивно, но и с мъчително търсене на точната дума, дължина на фразата и топичност на чувството. Но тази музика на стиха не прилича въобще на онази сладникава музикалност на поп-стиховете с шаблонна експозиция, а е задъхана, понякога самоотричаща се, булевардно траравиална, но и дълбоко изтънчена – подреждайки гамите на хаотичното ни ежедневие с тихия крясък на една неповторима индивидуалност.
И тази ритмичност няма как да я сбъркаш – марката на Еми. Не казвам това от куртоазия, а защото, ако се прочетат внимателно, повечето текстове носят идентична тоналност, която сигнифицира стилова и структурна вътрешност на текста.
Така нареченият „поток на съзнанието“, като структурна даденост, се изявява в една и съща дискурсивна действителност. Тоест, натрупва знакови символи от една и съща симиотична система. Тук езикът излиза от нормите на познатата парадигма, като „потокът“ симиотизира противоположни знаци от различни обективни значения и смисли. Това, мисля, трябва да промени представата ни за текстова струртура и да си дадем сметка, че сме свидетели на новаторска поетика.
И тези знаци не са паралелни, а едновременни, което, на пръв поглед, е абсурдно и би трябвало да разрушат текста, но не – правят го очарователен, защото наред с взривната си експресия, са поетично логични, описвайки, всеки знак за себе си, свой собствен „поток“. И така, вместо да разрушат текста с непонятийност, създават множество вътрешни, подсъзнателни текстове, които регламентират структурата.
Този зашеметяващ начин на писане постоянно поставя пред мисълта въпроса за съмнението в способността да разбереш – вечният солипсизъм на значенията. Абсурдното съжителство на една изтънчено нежна мисъл с поетiчески хепънинг е прекалено трудно смилаема вечеря за атрофиращата мисъл, но любимо предястие за извечно непознаваемото познание.
-------------------------------------
С поклон пред тази поезия!Този текст трябва да бъде прочетен безброй пъти, нищо че пак ще остане неразбран – такава е съдбата на гениалните текстове!
Научете го таизуст!
Завещайте го на децата си!
Гордейте се, че сте съвременници на този изгрев и можете да го видите, докато се случва пред вас, в суров вид, на прима виста!
Брагославяйте очите си, че имат привилегията да се докоснат до истината!
Защото вероятността това да се случи е едно към един милион.
11.10.2011 10:03
приятен дензвън
2. henzelski
3. sowhat
4. veselinvalev
5. elpidaa
6. pumpal
7. Неъм думи...
8. Алън Гинзбърг ли... Не! - Българка, която пише невероятно...
9. Прочетете това, бе, хора... Веско Вълев
10. Един любим текст
11. Супер предизвикателен текст
12. Едно преливане на elpidaa
13. Коридори от сън зад пръстите
14. The best from Elpidaa
15. The best from Elpidaa
16. Егати текста
17. http://www.johanvladimir.com/main.htm
18. Във окото й винаги плува луна
19. ивет
20. интерпретация (иронично за липсите)
21. криле и корени
22. завоите на нашата мъдрост
23. dressy - истинската поезия
24. hunter
25. прилагателните на elineli
26. гера
27. веско вълев
28. romance de dressy
29. плуване до никога
30. Красимир Симеонов