Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2011 20:47 - ЗЛАТНА ОГЪРЛИЦА В БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ – ЕМИ ЦВЕТКОВА (SOWHAT) – говори с нея
Автор: lovehunter Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2421 Коментари: 3 Гласове:
14

Последна промяна: 10.06.2011 21:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


  

говори с нея

 

имам търпение

сътворявах го в продължение на години

докато посаждах още една есен в сърцето си и губех

летните си очила

сътворих го велико колкото великата Китайска стена

ако си позволиш да се залюлеш на седмият ръб на луната няма

начин

да не го забележиш

изковах го устойчиво като меч

на самурай от династията на Амутерасу

също толкова изискано и практично нихон-то без нито

една излишна украса

болезнено изчистено и също толкова

безпощадно

като всички онези условности

които надничат през раменете ни

с типичното

великодушие на мъртвите камъни от Стоунхендж

които не можеш да налееш в чашата с ром

и да ги излееш в гърлото си

с привичен жест

така че да се напиеш и да изключиш шалтера

 

само че нямам време за да слагам цитираните текстове в

кавички

да преглъщам натрошената нежност на пресекулки

да крещя на ум и да усуквам гнева си

в прилежно прибрана

плитка

лежащата от лявата ми страна

нямам време

да чакам моретата да изплюят  всички бутилки с написани

до мен писма

златните рибки

които плуват без желание и по навик в аквариум

без никакви твои или мои  три желания

да записвам на жълти листчета нещата които трябва да свърша днес

както и тези

които забравих да свърша също

да поставям пунктуационни знаци и да спазвам

граматически правила

когато

искам да кажа само нетърпеливо

 

говори с мен

 

още няколко живота

                                              

                                               Еми Цветкова(sowhat)

  

СТРУКТУРА НА ТЕКСТА 2

Начинът, по който са изградени знаците, определя виртуалната абсурдност на значенията – новите значения на старите думи. Това, сякаш обърнато наопаки мислене, изтръгва неподозирана обективност, полагайки я в древния храм на истината за думите.

Абстрактни до неразбираемост понятия, стряскащо, се докосват до болезнено познати ежедневни фрази и жаргони и се взривяват всички очаквания за смисъла, захвърлящи ни в абсолютната чудатост на един паралелен свят. Свят от друга материя или липса на материя, с други закони и друго пространство, където лъжата не е истина и истината – лъжа...

И това са, разбираеми и не чак дотам такива, феномените на Изкуството.

 

имам търпение

сътворявах го в продължение на години

докато посаждах още една есен в сърцето си и губех

летните си очила

сътворих го велико колкото великата Китайска стена

ако си позволиш да се залюлеш на седмият ръб на луната няма

начин

да не го забележиш

 

Едно травиално усещане се наслагва с отричащи го обективности:

 

търпение

 

посаждах още една есен в сърцето

 

летните очила

 

великата Китайска стена

 

да се залюлееш на седмия ръб на луната

 

 

Не мисля, че някой е натоварвал по този начин търпението. Абсурдно до мистичност, парадоксално като истина, интелектуално–агресивно, поетически– креативно и... много, много красиво.

 

Нещата, означени така, структурират текста,  внушавайки непозната чувствителност. Думите, взети поотделно, означават едно, но структурирани така – друго. И структурата, сякаш, означава повече от отделните значения. И е една магия, която преобръща думите и ги използва за да обозначи своя свят.

 

като всички онези условности

които надничат през раменете ни

с типичното

великодушие на мъртвите камъни от Стоунхендж

които не можеш да налееш в чашата с ром

и да ги излееш в гърлото си

с привичен жест

така че да се напиеш и да изключиш шалтера

 

Ето го същото – с малко повече цинизъм.

 

условности

 

надничат през раменете

 

мъртвите камъни от Стоунхендж

 

да налееш в чашата с ром

 

излееш в гърлото

 

да изключиш шалтера

 

Накрая, сякаш, текстът иска да изтрие всички досегашни значения, тоест, да разруши цялата структура:

 

искам да кажа само нетърпеливо

 

говори с мен

 

Всъщност се експлицира друга истина, защото една сложна обективност, няма как да съществува на елементарно ниво. И ако една истина субективира едно, друга – субективира второ и т.н., докато се обективира сложността.

Това е безкрайният лабиринт на структурните дискурси, отвеждащи до входа на абсурдизма, като поетична естетика:

 

още няколко живота

 

---------------------------------------------

 

С поклон пред тази поезия
 

Този текст трябва да бъде прочетен безброй пъти, нищо че пак ще остане неразбран – такава е съдбата на гениалните текстове!
Научете го таизуст!

Завещайте го на децата си!
Гордейте се, че сте съвременници на този изгрев и можете да го видите, докато се случва пред вас, в суров вид, на прима виста!
Брагославяйте очите си, че имат привилегията да се докоснат до истината!

Защото вероятността това да се случи е едно към един милион.

 

 

                                               

                                         


 




Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fabula - харесвам Ема
21.06.2011 10:52
харесвам Ема
цитирай
2. lovehunter - fabula
21.06.2011 19:19
явление е
привет:)
цитирай
3. sowhat - ооо
01.07.2011 18:41
и аз ви харесвам. и двамата )))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lovehunter
Категория: Изкуство
Прочетен: 477079
Постинги: 146
Коментари: 907
Гласове: 2443
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031