2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Литературните текстове са едни от онези феномени, които не подлежат на обяснение, защото това ги разрушава или, поне, изнасилва текста, чрез търсене на липсващи значения. Един текст експлицира в себе си всички дискурси и това е смисълът на неговото съществуване – всеки текст, извън него, създава нови дискурси, които, без да целят, променят коментирания текст. В това се състои уникалността на литератерния текст и невъзможността да бъде обяснен. И е задължително да се отнасяме към този проблем с нужните прецизност и познание. Текстът си има свой живот и не трябва да се втурваме в него, променяйки парадигмата на този живот, защото ставаме убийци на текста, което е просто еманация на собственото ни его. А и текстът има закодирана имунна защита срещу подобни посегателства и, ако нямаме представата за това, ще наслагваме само празни думи с безумната идея, че сме най-значимите на света.
Всичко това не означава, че текстовете би трябвало да съществуват сами за себе си, без отношението на реципиента. Но моделите на литературна интерпретация, познати ни до сега, са абсурдно неадекватни. При създаването на литеранурен текст, мисълта и интуицията боравят с потоци на подсъзнанието и ескалиране на психиката, като подреждат света по единственият възможен начин в точно определен момент. Така създават неповторима обективност. И точно този процес на магическо тайнство е забранената зона за нашето тълкуване. Но добро и зло, красиво и грозно, модерно и архаично, са категории, лесно разпознаваеми от нашите сетива и съзнание. Критериите ни за тези неща са различни и няма как да бъде иначе, защото ценностните ни системи са различни. Но в литературната история има гениални примери за неоспорима литературна практика и познаването на литературните процеси, тяхното развитие и наслагване на познания и интуиция за добра художествена изява, ни позволяват да изградим валидна концепция за качествена съвременна литература. Нашите познание и интуиция за литературните процеси са критерия, според който разпознаваме една литература като добра или напротив.
Тези уточнения са нужни, за да е ясна целта и значението на моите коментари.
В общуването с литературата ми е адски трудно да открия значими в художествено отношение текстове и автори, не защото не мога и не знам как, а защото липсват. Тъжна констатация. Причините за това са много и ясни и не са обект на коментиране тук, но са неоспорим факт, който отчайва жаждата ми за добри практики в бългаското литературно пространство. И когато кървясалите ми от взиране очи и отчаяно от псуване съзнание се срещнат с качествени текстове, отприщва се окованата ми духовна ерекция, осъществява се сливането с литературата и интуитивната нагласа към красивото и вечното уравновесяват подсъзнанието, гордо се осмисля стремежът ми към изкуство.
И ако тук си позволявам да побликувам и коментирам дадени текстове, то това не е безсмислен жест към собственото ми величие на пишеш човек, нито демонстрация на всезнайщина, а единствено непоклатимо убеждение, че добрата българска литература трябва да бъде поткрепяна и посочвана, защото иначе, в океана на бездарието и комерсиализма, потъват всички кораби на изкуството.
Текстовете на sowhat са един от тези кораби. И аз съм един от пътниците на борда, имащ превилегията да пътувам в нейното море, на нейния кораб, към нейната суша или липса на суша, не знам накъде, може би за никъде, тя не казва, аз не питам и в това е смисълът на общуването с тази поезия. Неизвестното! Или прекалено известното! Не знам! И така трябва да бъде! Иначе идва лъжата.
Твърдя, че нейните тесктове са явление в българската литература и се нуждаят от постоянен и задълбочен прочит. Не познавам лично авторката (което не е задължително), но текстовете познавам прекалено добре и смятам, че литературното познание има много какво да разпознава в тях.
Ще пускам по един текст с мой коментар - най-голям интерес и загадка за мен са: езикът, строежа на метафориката и структурата на текста. Ще огранича коментарите си в тези три аспекта – цялостен анализ в тази рамка е невъзможен, а и не е задължителен.
С любезното съгласие на Соу...
----------------------------------------------------------------
аспирин за потиснати океани
когато съм аспирин
опаковам очите си в целофан
на квадратчета
през който светът изглежда разграфен
съвсем по картографски
без нито едно бяло поле за да се почувствам
Колумб
и завързвам станиол в стиропор в междупръстията си
на надмачтено си междукрачие
и мъждукаща
като
лицето на Медуза Горгона
плувам по повърхността на морето
полирано от накъсано дишане
туптящите сейши на нежност от високи до
устните на ангели реи
и очакване да задоволя болката на поне една акула
затворена в трюм от немилостивата кралица и верен
до безумие капитан
който бавно отрязва пипалата на октоподите и в пет без пет
сервира типичен английски чай и пай с мандарини
под прозорец от зелени луни
и гладния поглед на кожата недоцелувана никога
в едно изречение
скъпа моя
моя скъпа
без
болезнена
Според теорията на постмодернизма, един текст имплицира безброй архитипове и интертекстуалности, кодирани в литературната памет и познание и всичко това, пречупено през персоналната сетивност на интуицията.
Този текст, мисля, е еманация на тезата. Както и всички текстове на sowhat.
Метафориката отскача от една образност и внушение към други и постига ефекта на изненадата за мисълта, и вечното припомняне, търсещо значенията.
Мисълта е предизвикана от взаимоотричащи се понятия и това натоварва текста с много варианти, държи го отворен винаги и предполага няколко прочита – а това са характеристики на доброто изкуство, по принцип.
Езикът е усложнен от играта на асоциации и задъхана нервна интуитивност – еквивалентни на социалната истина. Булевардното тичане, сандвичите на крак, бученето на магистралите са нашето настояще и езикът ни мирише от изхвърлените водорасли на мъртвото вълнение на живота ни...
С поклон пред тази поезия
Този текст трябва да бъде прочетен безброй пъти, нищо че пак ще остане неразбран – такава е съдбата на гениалните текстове!
Научете го таизуст!
Завещайте го на децата си!
Гордейте се, че сте съвременници на този изгрев и можете да го видите, докато се случва пред вас, в суров вид, на прима виста!
Брагославяйте очите си, че имат привилегията да се докоснат до истината!
Защото вероятността това да се случи е едно към един милион.
Против кои е създадена мрежовата система...
Древните технологии и Познание на предци...
21.12.2010 17:03
Щом вие казвате!
Колкото по-често препрочитано, толкова по-неразбрано. Какаво да се прави- постмодернизъм! Не става за тревопасни явно.
В безкрайната вариативност на естетичо-рецептивното ти конценрираш познавателно-емоционално-рефлектиращ модел на твоето съзнание в очудняващ текст. Текст, който вярвам, поставя едно сериозно начало на задълбоченото четене в блоговото пространство. Четене, намиращо богатството на изразните си средства в дълбочината на литературната си култура и изтласкващо ги във вълни достигащи широките бреговете на общуването. Там където водата и сушата, думите и съзнанието, изграждат взаимната си смисленост. Там където писането и четенето се срещат като взаимосвързани стихии. За да е наистина истински света ни.
Имаш моето преклонение за този истински текст, Роска! Защото ме дари с оная магия, която би трябвало да е формулирана: Четенето като щастие.
Четейки поезията на sowhat се чувствам щастлив.
Четейки поезията на sowhat в контекста на твоя прочит се чувствам безмерно щастлив. Заради рецептивната споделеност.
Благодаря ти, Роска.
Щом вие казвате!
Колкото по-често препрочитано, толкова по-неразбрано. Какаво да се прави- постмодернизъм! Не става за тревопасни явно.
зависи от камбанарията, пиятелю
Уникална мисловност е това, проектирана в заснежените върхове на познанието.
Четенето като щастие е талант и блазе на малцината, които са докоснати от него. И не съм аз причината да се чувстваш щастлив, а твоята способност да четеш и перфекционализма на критерия ти.
Мисля, че това е един сложен проект, с който не знам дали ще се справя, но си струва да се опита. Поезията на Соу е прекалено натоварена и понякога не знам къде се намирам, познанията не стигат - нужно е нещо повече, неуловимо, необяснимо, което ме стъписва и думите са безсилни... луда работа... има неща, които не могат да се обяснят на този свят и щом не могат, значи си остават такива - в това е красотата и смисълът им...
Благодаря за коментара, написан толкова искрено, Веско!
пуснах този пост, защото искам тази поезия да намери своето място, не само в мен и теб, а да огрее и най-скритите места на всяка душа и мислене, огънят й да изпепели всяка суета и самолюбие на дребните човечета... да се върне нашта естетичност в истинската си парадигма... тези позиции трябва да се защитават с тояга в ръка, каквото и да ни струва това, иначе, ще останем при малките човечета, премълчаващи себе си... аз не бих се уважавал такъв... в това е и едно от най-големите достойнства на поезията на Соу.
Поздрави и на теб, Ели:)
с тояга у ръка. Ама сага сме в 21, а на в 2 век след р.хр., и я че те атакуем со танк, па да видим какво че напраиш с тоягата. Че напълнищ гащите с миризливи течности от страхове. А ако гръмнем с оръдието сигнално, че видиш ЗЕВСО у ниедно време, как е навирил щангата, ако почне да те млати по глава, до кат ти доди азайно у главата. Да не си даскал? Нещо го даваш много даскалски. Или с дядо Фройд, вечна му памят, навремето сте били дружки на подсъзнателно ниво, та сега надушваш кой е гений, и кой не е.
Значи, колкото е по неясно нещо, нерезбрано и недоразбрано от теб, по понятни причини, КИ е дребно, толкоз е по-талантливо, и дажи стая по магичен начин хептен гениално.
Оно е екстра у БГ-то да се пръкне женско генийче, което да ни подигни самочувствието, че го няма никакво. Но дали е тъй а, даскале.
Струвя ми са, че нещо мноогу бъркаш. Има нещо, не е кат да няма, но чак пък толкуз, га че е гениално, само за туй, че с твоята глава и КИ не можеш го доразбра и почувствува е, си е смешка на куб.
Маани тоягата, че стаяяш смешки. Фани базука, качи се на Ф-15, на "Апачи"- Само тъй, с огин и гола вода, че накараш орота, простосмъртните и нормални хорица да повярват, че твоята поетеса е женски български гений.
ИНАЧИ НЕ ВИДИМ КАК, ЧЕ СТАНИ ТАЗ РАБОТА.
ИЗЛРАНИТЕ ПОСРАНИ СА МАЛЦИНА, КОИТО ГИ РАЗБИРАТ ТЕЗ РАБОТИ, А НОРОДО ОТ НЕИЗБРАНИ, МНОГО МИЛИОНИ. ТА НЕ ВИДИМ КАК КАК ЧЕ СЕ ОПРАИШ С ТЯХ.
Нал казват, че никой не е стаял пророк в родното си място.
ти атакуй с танка, я че фана станка.
)))))))))))
сладур.
ама си прав, че никой не е станал пророк у собственото си село, още по малко в блог беге ))
сега сериозно
веско, краси, росене, ели - благодаря ви хора.
истината е, че наистина се чувствам ужасно малка , още повече докато чета хора като силвия плат, ан секстън, буковски, павич , кортасар и още и още ...
истината е, че таланта че е притежание на личността. или както го нарича елизабет гилбърт - той е духчето от стените.
и ако бог е решил да ми прати искрата си свише - то заслугата не е моя - аз съм единствено проводник на думите.
весели празници ви желая на всички!
и светлина.
обичам ви
Весели празници!!!
:))))))))
И че го вземате малко на майтап.
Бас държа, че оня, анализаторо на вашата поезия, съдя от мъглата от наукообразни фрази дето декламира, че този, не е разбрал нищо, че в главата му е гъста мъгла и дим над водата.
Оно нема много и за разбиране, ама ако се понапъне яко човек, може и да я усети поезията, доколкото в неясното, забърканото объркано , във виртулното и претенциозната енигма, човек може с телескоп да я открие.
Когато човек чете вашите Плат, Секстън, пияндето Буковски, Павич и тн., обикновено Се разбира какво казуват. Докато при вас под пластовете от думи трудно се открива къде е скрита поезията. И човек неволно си задава въпросът:- "Защо я криете толкова грижливо?- Какъв е смисълат на това упражнение?".
Имам усущането че, ако се опитате да пишете по ясно и разбрано, наистина човек и с просто око и сърце, ще види и усети поезията във вашите стихове.
Извинете. Не съм анонимен. Заглавието ми е посочено горе в ляво.
Весели празници: ок
просто, хънтър е харесал сюра )))
нека е светло на всички ни, все едно кой ще открие поезия, боза, или сюр или логорея в думите.
те са само това което са.
онова което ги прави специални е емоцията зад тях и получаването им по предназначение
Ако беше прочел (или ако можеше да четеш) внимателно поста, щеше да разбереш причината за твоето объркване, а че си объркан, е ясно.
Че ти не можеш да разбереш нищо от тези текстове, си си виновен сам и ако ги коментирам, със сигурност не го правя заради теб.
Сложните неща, приятелю, не могат дс се обяснят по прост начин и ако в твоя коментар опростяваш нещата, то е защото, няма с какво да ги усложниш.
Мисля, че прахосах много време и думи, за да опонирам на глупостите, които пишеш. Като не ти харесва, недей да четеш. Стой в ъгъла на интелектуалното си мазе и няма да те дразнят някакви даскали, залитащи по Фройд.
Весели празници, Ейми!
:)
Весели празници и на теб, Янч:))))))))
Весели празници ти пожелавам:)
04.01.2011 22:26
съгласна съм с хензелски! и ти благодаря!
защото наистина трябва да се направи нещо! да достигне до повече хора! да се запомни!
поздрави и за двама ви!
и чнг :)
25.05.2011 01:38
25.05.2011 05:03
25.05.2011 08:41
25.05.2011 14:39
25.05.2011 14:54
25.05.2011 15:06
25.05.2011 15:21
25.05.2011 19:06
25.05.2011 19:24
25.05.2011 19:49
26.05.2011 13:10
26.05.2011 18:15
26.05.2011 18:27
26.05.2011 18:58
28.05.2011 17:05
28.05.2011 17:28
28.05.2011 17:35
28.05.2011 18:10
31.05.2011 19:10
31.05.2011 20:08
31.05.2011 20:13
01.06.2011 13:56
2. henzelski
3. sowhat
4. veselinvalev
5. elpidaa
6. pumpal
7. Неъм думи...
8. Алън Гинзбърг ли... Не! - Българка, която пише невероятно...
9. Прочетете това, бе, хора... Веско Вълев
10. Един любим текст
11. Супер предизвикателен текст
12. Едно преливане на elpidaa
13. Коридори от сън зад пръстите
14. The best from Elpidaa
15. The best from Elpidaa
16. Егати текста
17. http://www.johanvladimir.com/main.htm
18. Във окото й винаги плува луна
19. ивет
20. интерпретация (иронично за липсите)
21. криле и корени
22. завоите на нашата мъдрост
23. dressy - истинската поезия
24. hunter
25. прилагателните на elineli
26. гера
27. веско вълев
28. romance de dressy
29. плуване до никога
30. Красимир Симеонов