Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2019 17:00 - Хуан, моя любов
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 2582 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 29.03.2019 17:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Думата, която е взрив и те хвърля в небето, която е огън и те пречиства, която е пролука между световете. Тази дума, това заклинание, е силата на сътворението. Владетелят на думата е маг, чийто живот съдържа всички животи, чиято кръв не остарява. Има такива чародеи, прорицатели, влъхви. Аз ги призовавам в часовете на нощта. Вдишвам ги и ги сгъстявам в нещо по-телесно от плътта. Пътуваме заедно, преплитаме се. Техните крила са мои, няма нищо друго.

Тази вечер в мен живее Хуан Рамон Хименез. Когато бях дете, си построих колиба от негова фраза:

‘Дадат ли ти разчертана хартия, пиши накриво.’

Хуан владее словото, защото винаги го търси. И го намира изведнъж в протегната си ръка, в протягането.

‘Къде е думата, сърце,

която да направи чрез любов

прекрасен този грозен свят,

която да му придаде завинаги

могъществото на дете,

защитата на роза?’

Хуан, моя любов, мое испанско отражение. Ти правиш оригами от страстта ми, цунами от сълзата ми. Ти си сокът, амброзията, дъждът благословен и мократа земя, в която семената се разпукват като пробудени вселени.

Когато си с мен, ‘не разделям живота си на дни – дните разделям на животи. Всеки ден, всеки час е цял нов живот.’ Цял живот така съм с теб в забвението на радостта си. Още повече дори, докосвам вечността. И няма смърт, няма болка, намерен съм, лежащ на плаж и взиращ се със кожата си в слънцето.

Обичам също да опипваме недрата на понятията. Онези дълбини на смислите, където думите - прозрачни и светещи като среднощни риби, не спират да ни удивляват. Например:

‘Изпитвам остра носталгия, вечна и ужасна, към това, което вече притежавам’ - казваш ти. И аз се облизвам, разбирайки как страдаш от изгубения копнеж по придобитото. Мечтата е по-плътна от нещата, подмятам ти и виждам как до нас посяда Уайлд.

Ти и твоите неразчертани листи, по които мога да капя като мастило или да заставам в удивителни. Свобода си ти, любов, към синевата в нас, където само можем да се срещнем. Но ти си още смисли и значения, които водят към планински кладенци. Отпиеш ли от тях, разбираш, ‘първата глътка е Бог, втората е тъгата.’ Ти веднъж каза:

‘Литературата е състояние на културата. Поезията е състояние на благодат, което е отвъд културата.’

Всяка твоя дума е поезия - първа глътка, след която няма друга. Твоите слова ме карат да забравя думите, да съм чистото дуенде на случващото се, отвъд очакванията и вкостенените разбирания. Отново съм дете, благодаря ти, за това осъзнато втечняване. Ти сбъдна мечтата на дядо Джуан, който търсеше човек, забравил думите, с когото да си поговори.

‘Перманентното състояние на преход е най-блородното състояние на човека.’

Да, мой вечно бликащ приятелю. ‘По добре да си като чешмата, която тече, отколкото като коритото, в което водата винаги е една и съща.’ Звездите изгарят, светейки. Светиш и ти, в живота и в смъртта. Озаряваш дните ми, моментите, когато съм заспал и механичен, като кукла на конци. Припомняш ми да обитавам себе си. Да не се страхувам да горя, да съм факел.

‘Най-големият убиец на живота е бързането – да искаш да достигнеш неща преди да е дошъл точния момент’ - веднъж ми сподели. И се обади на другаря Киркегор за партия бридж по темата. Четворката попълни бай Хафез – ‘да бързаш е най-лесният начин да губиш време.’

Светците на интелигентността отпиват от студените си бири, мляскат мераклийски и си гледат картите. Оньорите преливат в Таро фигури, които предсказват как птиците на Ешер ще се превърнат в цаца за мезе.

В бирите изплуват И-Дзин мехурчета. Пукват се и стават глътки, които сублимират в уригвания и усмивки на всевъзможни теми. Пролет е.






Тагове:   поезия,


Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. marrta - преди години
30.03.2019 20:43
издирвах стихотворения на испански автори, тогава ми попаднаха първите, които прочетох от Хуан Рамон Хименес...Малко бяха, няколко...затова пък открих прекрасни преводи на руски, предполагам, че на испански авторът звучи още по-убедително, но много ми допадна ето това, например -

Ты меня не догонишь, друг.
Как безумец, в слезах примчишься,
а меня - ни здесь, ни вокруг.

Ужасающие хребты
позади себя я воздвигну,
чтоб меня не настигнул ты!

Постараюсь я все пути
позади себя уничтожить, -
ты меня, дружище, прости!..

Ты не сможешь остаться, друг...
Я, возможно, вернусь обратно,
а тебя - ни здесь, ни вокруг.
цитирай
2. nav - marta
11.04.2019 02:17
Да се ева, девет години учих руски, или по-скоро преписвах от зубърите, и нищо не помня. Имаш ли го това на БГ или английски?
цитирай
3. martiniki - струва ми се, че е това, но на руски ми звучи съвсем инАче
13.04.2019 18:30
САМОТНИЯТ ПРИЯТЕЛ

И все едно, че сме
- ти жив, аз мъртъв-
на среща в някоя градина,
когато трябва да отиде този, който чакаше,
- с каква тъга! - към своята съдба,
и този, който трябваше да дойде, идва
към своята съдба тъй късно - и с какво усърдие!
Ще дойдеш ти и виждайки самотна
онази пейка, навярно ще отидеш
към нея,
за миг наоколо ще се огледаш
с очи, печални, заслепени
от вътрешното слънце
на твоя пламенен и ярък залез,
и бавно след това, като че с мене
ще си отидеш, тъй далече
от себе си, както самият аз.
цитирай
4. evprepia - Вълшебник си ти !
30.06.2019 14:11
Отдавна не бях влизала ТУК. Благодаря за удоволствието и насладата, с които винаги чета текстовете ти ! Саамият ти си маг на думите.
цитирай
5. nav - evprepia
11.07.2019 10:50
Благодаря ти, че ме караш да се чувствам споделен :)
цитирай
6. nav - martiniki
11.07.2019 10:53
На български също звучи добре. Усещат се нюансите, дълбочините на противоречията, търсенето. Мерси, че сподели :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2357829
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031