Никога нямаше да искам да те измисля,
ако не беше толкова изтощително
да се лутам сама,
да заплитам илюзии във косите си,
да ти махам с ръка за "Здравей" и "Довиждане".
Да се питам докога ще те търся
и да няма надежда от никъде.
Тъй далечна и невъзможна дори е надеждата
да обичам и да бъда обичана.
Никога нямаше да искам да те измисля,
ако не беше се вгледал в очите ми,
за да видиш как едно непораснало с времето малко момиче
търси пристант и всеотдайност, отричаща болката.
Но сега си далеч -
пътник странен от друга планета.
Няма го хоризонтът.
И плачът ми е само маската,
зад която се скривам премазана от очакване.
Да се върнеш.
Да те обичам.