Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2011 23:54 - ЗЛАТНА ОГЪРЛИЦА В БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ - SOWHAT - Буковски и царевицата за един идиот
Автор: lovehunter Категория: Изкуство   
Прочетен: 2626 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 06.01.2011 00:00



Буковски и царевицата за един идиот 



"Почти всеки се ражда гений, а умира идиот." 
Ч.Буковски 

някога копаех царевицата 
и се примирявах с жестокото слънце 
надявайки се да свикна 
/ами да един ден/ 
борихме се дълго и жестоко 
и накрая то побеждаваше –ама естествено 
звезда е 
та копаех и си мислех 
пейте робини 
съвсем забравила за собствените си стихове 
които хранеха мишките по тавана 
/така е ,щом не могат да хранят децата ми/ 
поезията е толкова излишна в случая 
като дайкири в края на нивата 
грим който се смесва с потта 
и парфюм миришещ на евтино 
мечтите ми се ограничаваха до това 
да завали да завали да завали 
или поне да преминат две три облачета 
да не получа пристъпи от Хашимотото 
и ако може да оцелея,за да видя как растат децата ми 
как израстват като зрели жени 
някъде където вероятно няма нито толкова суша и слънце 
семпли мечти 
като царевицата , 
които нямат нищо общо с поезия 
нито с рими 
нито с романтиката 
да не говорим за луна страсти и тръпки 
мазолестите ми пръсти 
плевяха паламидата 
спретваха бърза манджа за непретенциозни гърла 
и сгъваха дрешките на децата 
милваха вечер 
рошавите им косички 
но не творяха метафори в изящна стъпка 
забравили анапест и 
дактил като отнесени понятия 
и сложно интегрално уравнение на синора 
не знаех нито кой е Буковски 
Бродски ,Лалич 
Не бях чувала за Силвия Плат 
Васко Попа 
нито един от тях не ми носеше хлябът насъщен 
и живеех някак си 
абе живеех си скотски 
без да ми пука за музи в хорей или ямб 
важното е че оцелявах 
и днес 
и днес 
и после и пак 
животът застинал като кадър в черно-бял филм 
докато веднъж завила обяда си във вестник 
прочетох стих от някой си Буковски 
предъвквайки сухата филия 
грубоватата му поезия взриви хранопровода ми 
върна вярата 
и вятърничавите музи 
усещането за различност и смисъла 
в това 
да се бориш да бъдеш себе си. 
и да промениш живота си. 


                                           SOWHAT

------------------------------------------------

 

Не е чувала за Буковски, Бродски и Лалич.

За Плат, Секстън и Флинт.

За Гинзбърг, Керуак и Корсо.

??????????

Няма поезия, която да се роди от нищото – това е сигурно. Процесът при създаването на един текст включва, не само изтънчена чувствителност на сетивата, не само разкъсващата необходимост да кажеш нещо, но и утаено познание за литературната памет.

Интуицията е тази субстанция, която причинява текста, но познанията за това, що е то текст, превръщат текста от чувство, в изкуство. Най–малкото, по дяволите, трябва да знаеш какво и как са писали другите, за да се избегне плагиатството, а и да се научиш да пишеш! А писането се учи, както се учиш да строиш къща, тухла по тухла. Това, което  ти е дадено от Бога, е само началото или основата на една поезия, но в никакъв случай не е достатъчно условие, без познания по теория на литературата. А тези познания се трупат, понякога, без да го осъзнаваш – при постоянния контакт с истинската литература,но... тогава кое, по дяволите, те е отвело там! Това е стремежът към непознатото, необяснимото и  безкрайния релативизъм на разума.

 

Ако някой, някога, забрави същностната си характеристика или се усъмни в интуицията и познанията си за литература, ако някой търси кой кой е, нека прочете това:

 

докато веднъж завила обяда си във вестник 
прочетох стих от някой си Буковски
 
предъвквайки сухата филия
 
грубоватата му поезия взриви хранопровода ми
 
върна вярата
 
и вятърничавите музи
 
усещането за различност и смисъла
 
в това
 
да се бориш да бъдеш себе си.
 
и да промениш живота си. 

-----------------------------------------------

 

Мисля, че текстовете на sowhat имат аналог в българската поезия.  И това е поезията на Иван Пейчев, разбира се, с много условности. Ето еди текст на И.Пейчев:

ПРЕСЛЕДВАН ОТ РЕЗКИЯ ЗВЪН НА ТРАМВАИТЕ,
гонен от сивия звук на огромни подметки,
фиксиран при всяко пресичане
от хиляди свирки,
докосван брутално
от погледи, лакти и дъжд,
сразен от мистериите на жаргона,
аз падам,
един невероятен гладиатор,
падам в мрежите на головата разлика
под ветото на стадионите,
които плюят семки.

                     Из “Лаконично небе”, 1967.


-------------------

С поклон пред тази поезия
 

Този текст трябва да бъде прочетен безброй пъти, нищо че пак ще остане неразбран – такава е съдбата на гениалните текстове!
Научете го таизуст!

Завещайте го на децата си!
Гордейте се, че сте съвременници на този изгрев и можете да го видите, докато се случва пред вас, в суров вид, на прима виста!
Брагославяйте очите си, че имат привилегията да се докоснат до истината!

Защото вероятността това да се случи е едно към един милион.




Гласувай:
8
1



1. divna8 - Съгласна съм с мнението ти!!! ...
06.01.2011 09:47
Съгласна съм с мнението ти!!!
Поздравления за всички ви!
цитирай
2. sowhat - росене, "А тези познания се ...
07.01.2011 16:30
росене,
"А тези познания се трупат, понякога, без да го осъзнаваш – при постоянния контакт с истинската литература,но... тогава кое, по дяволите, те е отвело там!"
там ме отведоха " духчетата от стените", както казва Елизабет Гилбърт.

http://www.ted.com/talks/lang/bul/elizabeth_gilbert_on_genius.html

отдели 25 минути и виж интервюто.
аз не мисля, че таланта или гения или каквото и да е там, е част от самия човек. това е " божествената искра", която не е наше притежание, като цвета на косата ни или на ноктите.

това е белег,
който обаче нито е постоянен, нито има гаранция за него - идва, отива си, пак идва , понякога си отива завинаги.

затова някои неща са ъмейзинг, а други просто обикновени, знам ли.

)))))))))))))
и престани да караш хората да ме четат хиляди пъти, ще вземат да ме намразят, ако трябва да ме учат наизуст ))))

между другото, самата аз не помня нещата, които съм писала наизуст.
факт.
))
цитирай
3. lovehunter - sowhat
08.01.2011 02:02
отдели 25 минути и виж интервюто.
аз не мисля, че таланта или гения или каквото и да е там, е част от самия човек. това е " божествената искра", която не е наше притежание, като цвета на косата ни или на ноктите.

това е белег,
който обаче нито е постоянен, нито има гаранция за него - идва, отива си, пак идва , понякога си отива завинаги.

намерих 25 минути... и Елизабет Гилбърт е безкрайно права за 90% от нещата, за които говори. Благодаря ти за този линк - супер! Ще го видя още няколко пъти, за да схвана всичко:)

Разбира се, че таланта не е наше притежание, а докосване от Бога, но е имало много талант, пропилян или убиван. И само талан е чифте пищови на гол тумбак.
Тка че, таланта, сам по себе си, не означава почти нищо. Ако няма повече - човечето си остава в стената, Ем! Един талан поезия не прави.

Мисля, не, сигурен съм, че таланта е завинаги. Няма как да си отиде. Може само да се изроди от начина, по който го използваш. И, затова, е безкрайно важно да се внимава с ,,възпитанието“ на този талант, особено в крехка възраст. Много отдавна мислех, че не подлежи на възпитание, но вече приех това мнение за грешно.

ЧНГ, Ем
цитирай
4. elpidaa - чрд, Росене!
13.01.2011 15:50
бъди здрав и щастлив!
цитирай
5. анонимен - tBNhSDYUDszROzs
25.05.2011 03:45
Home run! Great slugging with that aswner!
цитирай
6. анонимен - CYiXeJcIRYzK
25.05.2011 15:20
ZAchXq <a href="http://pwjybachigfa.com/">pwjybachigfa</a>
цитирай
7. анонимен - RmzPgSeHX
28.05.2011 16:26
kQ7Jmx <a href="http://xjjrwaafhuxu.com/">xjjrwaafhuxu</a>
цитирай
8. анонимен - jJfOJMDatS
31.05.2011 20:06
tFzZ5s , [url=http://oawxyjxxapwg.com/]oawxyjxxapwg[/url], [link=http://nmufwvvmvbpb.com/]nmufwvvmvbpb[/link], http://xnyyjrifhvbn.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lovehunter
Категория: Изкуство
Прочетен: 308267
Постинги: 146
Коментари: 906
Гласове: 2390
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930