стихотворение, което отвътре е много повече от стихотворение, Росене...;)

а то се оказа дълго.Значи 100%стихотворение.Ако моите мерки и теглилки тук са малко нещо обидни,значи не съм в състояние нищо вече да променя :))) Поздравявам те!

роска.
всъщност като всяко обичайно обичане, мамка му

ако нещата нямат вътрешности, Красе, щяха да са мъртви и безсмислени;)

благодаря за, ценя мнението ти... аз също с удоволствие посещавам твоя блог:)

това е даденост и талант, Соу - способността да обичаш! Някои са обречени на това... и винаги са в състояние на разкъсаност... и чувствителни до болка... сигурно съм от тази прокълната порода:)

да, обичането със замах и до дъно
само че винаги единият е обречен повече от другият
може би все пак...закона за равновесието...
страхотно е , ловецо!

и не става. Моите думи са бледи.
Ще си позволя вместо коментар да вметна нещо от моите съвсем обикновени старомодни римувани стихчета:
Но аз не искам всъщност да сме заедно.
Страхувам се от близост по-голяма.
Защото знам - в живота често случва се -
уж близост има, ала обич няма...

Това по повод
"надолнището
на измислената близост."
Ако изобщо съм разбрала смисъла.

Толкова е истинска тази поезия, Роска, страшно истинска. В истинския смисъл на истинска и в истинския смисъл на "страшно".
Коментарът на Краси Едрев е изумителен. Много красиво казано, и много точно.
Рядък шедьовър е това стихотворение. Все едно съм бил на изключително място, на което съдбата може да ме заведе само веднъж, но ще го помня и ще разказвам за него до края на дните си.

Много силен текст, много ми хареса.

на всички, на които не съм отговорил - то е защото нямам много време за блога си тези дни.
Благодаря, приятели, за хубавите думи!

..при wonder, при pontis, а сега и при теб..Какви ЧУДЕСА творите??!!