11-ти СЕПТЕМВРИ НА КРЪВТА   Плуват стари ладии в кръвта ми, от онези, дето ги сглобяват небръснати корабокрушенци, на самотен остров, в южните морета. Стари ладии, събрали греховете от Адам и Ева до последния ми крясък към децата, по стръмната ми кръв нагоре, към водопада на сърцето плуват. Ако достигнат и запушат клапите, след мен остават злобни погледи, щи споменавате: умря от ладии във вените. Каква нелепа смърт! Но не!   Подсъзнанието утаява отложената ти любов а ладиите корабокрушираха в мъртвото вълнение на очите ти потънаха към дъното на вените завинаги   и скапаното чувство за ирония конструира кораби от бъдеще за откритите води и мъртвите вълнения за далечно плаване без намеса на небръснати корабокрушенци и всички острови ще станат обитаеми небостъргачи от стомана и бамбук ще никнат по скалите на доверието   поне докато дойдат самолетите

супер е роско

е заразно - писането на един дъх, изливането, изплюването или както там се нарича. Пробвам тъй де пък да видим, тоест, не че пробвам, ами така се получава. Да видя и аз как се пишат така нещата, дали се получават въобще! Не ми е присъщо, никога не съм го правил (писането по този начин, де):))... но щом казвате, че и така може да се пише добра поезия, шъ съ пробъм:)

да, хънтър! ДА! можеш го и това! добра проба с висок карат (отново).
а иначе за самолетите трябват камикадзета ;)
:)

ми това неспокойство.