Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2009 22:22 - (УМЕСТНО) НЕДОРАЗУМЕНИЕ
Автор: lovehunter Категория: Изкуство   
Прочетен: 2703 Коментари: 15 Гласове:
2



      (УМЕСТНО) НЕДОРАЗУМЕНИЕ   ДЕКРЕТ до низшите и непросветените   Настоящият декрет има за цел да предпази културата и изкуствата от посегателството, на всички онези, които си нямат и понятие, що е култура и изкуство, от онези, чийто дух, интелект и познания са заровени в калта на собственото невежество, от онези, чиито грандомански стремежи не биха осъще- ствили нищо друго, освен да зачеркнат с черен кръст листите на позналия дух, като мислят, че така са създали кръста, на кой- то ще окачат Христос. На всички тези се забранява да четат как- вито и да е текстове (книги, вестници, списания, брошури, плакати, бюлетини, спра- вочници, указатели и т.н.). На всички тези се забранява да участват в разговори, свързани по какъвто и да е начин с културата и из- куствата. На всички тези се забранява да мислят по въпросите на културата и изкуствата. На всички тези се забранява да гледат и слушат телевизионни и радио предавания, по- светени или свързани с културата и из- куствата. На всички тези се забранява да посещават театри, кина, оперни салони, кни- жарници, културни домове, редакции, творчес- ки съюзи и т.н.. На всички тези се забранява да осъществяват брак с личности, които имат нещо общо с културата и изкуствата. На всич- ки тези се забранява да живеят на по-малко от 1000 метра разстояние от личности, които имат нещо общо с културата и изкуствата. На децата им се забраняват същите неща.   ДАТА:*                                           ПОДПИС: 1. Култура ГР.**                                                                   2. Изкуства   ------------------------------------- *528 г. пр.н.е., всички дати на всички месеци от 528 г.пр.н.е. до 1136 г.от н.е., също така всички дати на всички месеци от 1136 г. до 1891 г., а също така всички дати на всички месеци от 1891 г. до 1974 г., а също така всички дати на всички месеци от 1974 г. до края. – Б.а. **Вавилон, Атина, Рим, Виена, Париж, Лондон, Прага, Копенхаген, Букурещ, Петербург, Варшава и много други, всички и т.н. – Б.а. ----------------------------------------- Това беше документът, прочетен от някакъв глас в изгасения телевизор. Това беше документът, прочетен и по изгасеното радио. Това беше документът, отпечатан на първите страници на всички вестници. Това беше документът, разпространен по почти всички пощенски кутии. Може би, това бяха всички документи. И който се стори странен най-малко на един човек. Той го държеше в ръката си и единственото, което не можеше да разбере от него е, защо му се струва странен. Прочете го още веднъж – за кой ли път! Странно. Пак имаше нещо странно. Започна го отново: ДЕКРЕТ до низшите и непросветените Настоящият декрет им… Стоп! И сега разбра, че странното се състоеше във факта, че и той е получил този документ. Остави листа, облегна се във фотьойла и се замисли. Притежаваше способността до мисли спокойно и бавно. В такива състояния си задаваш много въпроси и обикновено с това приключва всичко. Въпросите се събират и събират на купчина някъде вътре в главата и единственото нещо, което би могло да предотврати най-лошото, са отговорите. Но точно в този фатален момент, те обикновено липсват и тогава, вместо да се случи непоправимото, купчината от въпроси просто изчезва, стопява се или иначе казано – всичко е било напразно. И въпреки, че той притежаваше способността да мисли спокойно и бавно, с него се случи точно така. Тогава взе ръкописа с най-добрите си текстове, подготвени за печат и зачете:                            Около себе си и за другите създавам една магия. Имам усещане за                                       правдоподобност и наистина ме мислят за правдоподобен. По                                       начина, по който назовавам нещата около себе си, естествено,                                       подсъзнателно и неминуемо изграждам относително точна                                       представа за предметите, която подавам отново на самите тях.                                       По този начин подредбата им в моето съзнание… И по-надолу:                                       Всичко е думи,                                       подредени                                       по някакъв начин.                                       Пример: “Виж колко е синьо небето”.                                       Насилвам глагола,                                       но само и много пръст,…                                       ……………………………                                       ……………………………                                       …………………………… Остави ръкописа и седна до машината – без да мисли написа следното:                                       Трябват ми силни думи,                                       за да изкажа                                       това, което не съществува                                       или поне                                       това, което съществува. Какво е това, помисли си той? Какво е това, пак си помисли? Облегна се назад, което според някого значи, че това е, което трябва. А подобно заключение, в повечето случаи, освобождава от всякакви проблеми. А проблемът, от който сега бе освободен, се казва документ. Ако трябва да опиша състоянието му, то от само себе си се разбира, че той беше ужасен. Какво от това, беше първият въпрос (а както разбрахме той беше и последен). Вторият въпрос беше: нима е истина? А третият въпрос се оказа значително по-дълъг и бих добавил, по-болезнен. С няколко думи, ето в какво се състоеше. За мен изкуството винаги е значело нещо повече от самоутвърждаване, никога не съм искал да го имам, а точно напротив – то ме има. Постоянно съм изпитвал някакъв неясен страх от думите, но е съществувал до момента, в който съм ги овладявал и тогава съм знаел, че с тях плаша другите. Некадърниците винаги ги е било страх, че някой притежава думите по-добре и повече от тях и винаги са се мъчили да изолират тази личност, но за разлика от тях, знам, че това е невъзможно. Те живеят с постоянния панически страх от положението, че трябва да гонят нивото над себе си със съмнението, че някога ще го достигнат. Но всичко това няма нищо общо със стремленията на големия дух и именно този подход на стремлението доказва неговото безсилие. Просто не е този начина, ако начин въобще има. А сега всъщност излиза, че аз през цялото време съм бил един от тях, един от тези, които не притежават думите. А мислех, че съм постигнал нещо или поне, че съм в правилната посока за постигане. Нима наистина всичко е било напразно и през цялото това време, съм се залъгвал и писал глупости, които имат толкова несигурна почва под краката си, че в един момент да рухнат и да не остане нищо от тях? Това е болка. А сега тази болка е причинена от едно ужасно съмнение. Но всъщност, това съмнение е било винаги. То се е пораждало от всеки текст и с неумолимата си ръка е драскало и унищожавало чувства, късало и хвърляло напрежение от листи. Но, може би, сега е достигнало своята абсолютна величина, чийто връх е ужасът. С категоричната воля на познанието си, отхвърлях всякакви философски, естетически и стилови концепции, за да защитавам своите. Бях залутан в лабиринта на стари, нови и най-нови класификации за литературните субекти, за да постигна познание и чрез него да се оттласна от тях с нещо свое, изстрадано от воля и дух и да го оставя за познаване. Това е една мъчителна борба, чиято красота може да достигне единствено обреченият. А сега се оказва, че свръх волевият стремеж към познание и терзанията на един неуморим дух, са били напразни и смешни. Обвинен съм в незначителност и несъстоятелност. Обвинени са моите думи и това е по-несправедливо и болезнено от обвинението към самия мен. Имам само един изход – да разбера истината за моите думи. Не мога да твърдя със сигурност, но приблизително в подобна хаотичност, съществуваха в съзнанието му мислите, предизвикани от получения документ. Когато позвъни на вратата, от съседния апартамент женски крясъци пробиваха панелите с поуките, че за витрината е задължително да остане здрава, поне един месец и че на едно момиче му е забранено да ляга с когото и да било. А когато влезе, миришеше, както вчера и той пи от някаква чаша пред себе си. Подаде му документа, а домакинът, сякаш не беше изненадан и това се обяснява с последвалия момент, в който домакинът извади от джоба си същия документ. Какво ще кажеш за това, попита домакинът, сякаш не го беше разбрал. Не знам, отговори той по същия начин. Домакинът отново не го разбра и този път попита нещо друго. Там, за където беше време да тръгват, е една опушена стаичка, достатъчно просторна, за да побира, един път седмично, десетина млади литератори, но обикновено побираше по-малко. Този път бяха всичките – А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й. Точно десет. И тази вечер, както всяка друга, стаята бе опушена с хаос от думи, подредени в що-годе сносни изречения, имащи претенции за мисли. Но тази вечер причината за хаоса бе фаталният документ. Изказваха се всевъзможни предположения. И. наблегна на вероятността за цензура върху свободата на словото (му), като подкрепи убийствената вероятност с мнението, че подобно нещо не трябва да се допуска, а още по-малко от тях и с извода, че е необходимо да се предприемат незабавни мерки. Но сякаш никой не слушаше. Г., без много изводи, беше възмутен, както от този документ, така и от всички подобни, именно защото подобни документи са пряка заплаха към него самия и той ще даде сметка за своето възмущение. Но сякаш никой не слушаше. Д. се стараеше да успокои всички, като предполагаше, че това е някакво недоразумение или най-много, проучване на общественото мнение. Но сякаш никой не слушаше. Общо взето в този дух се изказваха и всички останали. Само той мълчеше и някъде вътре в себе си, а ще призная и навън, плюеше на всички тези предположения, създадени от претенции за дълбокомисленост и неумело прикриващи се под потока от думи. Извинете, мълчеше и А. или по-точно, мълчеше до момента, в който извади от чантата един лист и помоли за внимание, за да прочете последния си текст. Но сякаш никой не слушаше, а той, разбира се, зачете:   ДЕКРЕТ до низшите и непросветените   Настоящия декрет има за цел да предпази културата и изкуствата от…   Няма да продължавам, нататък го знаете. Ще допълня само, че всички се заслушаха.



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - цензура му е майката
16.09.2009 22:33
тогава всички се заслушват...
цитирай
2. elpidaa - "Ще допълня само, че всички се ...
16.09.2009 22:36
"Ще допълня само, че всички се заслушаха."
- когато говори хънтъра...(бих добавила аз)

направо ме разби!

____________

и сега въпрос към теб, творецо, каква е разликата между да имаш думи, но да нямаш публика и да имаш публика, но да нямаш думи?
цитирай
3. lovehunter - тогава всички се заслушват. . . Да, ...
16.09.2009 23:01
sowhat написа:
тогава всички се заслушват...

Да, Соу, тази грозна дума, понякога, може да изглежда необходима. Ако имах една вълшебна пръчица, щях да нашибам всички некадърници, за да остане нивата чиста, без плевели... лоша работа... задушава се житото... тръни навсякъде... едни косери кълват гроздето... а плашила няма... тъжна работа.
Цензура му е майката:)
цитирай
4. sowhat - да роско прав си
16.09.2009 23:08
за съжаление ...
цитирай
5. lovehunter - Това,
16.09.2009 23:26
да ме наричат творец, е прекалено...! И доста изненадващо...! Така ме е наричал само Росен Борисов:)
А този въпрос е убийствен! Не вярвах, че някой друг може да го зададе, освен Росен! Но ейго на! По него дълго трябва да се пише.
Ако имаш думи, а нямаш публика, означава, че нещата са си на мястото. Добрите думи, почти никога, нямат публика (никой не е пророк в собствената си родина). Колегата Ницше, в ЕССЕ НОММО, беше казал, перефразирам: Това, което пиша, знам, че няма да бъде разбрано, защото моите читатели още не са се родили. Нещо подобно беше. Добрите думи не се пишат за публиката, а защото е вътрешна потребност да бъдат написани, дори и никой да не ги прочете, това е начин на мислене, степен на познание и потребност да споделиш... със себе си, пък който иска да чете - това не е важно.
Ако имаш публика, значи си се приближил до момента да правиш компромиси със концепциите си за език и литература. Много е лесно, например, за един човек, който владее езика, да пише сладникави текстове и Преслава да ги изпее. Но... трябва да направи ужасяващ компромис с въпроси като истина, изкуство, език (езикът,като абсолютно понятие, е безкрайно сложен и неусвоим и няма кък да бъде принизяван до елементарност. Тогава, той използва своята защитна реакция и се самоунищожава).
Общо взето, такивамитиработи!
Хубав въпрос ми заби, по никое време! Въпрос, за цял един живот, Елпи:)
цитирай
6. elpidaa - yes!
17.09.2009 00:26
хънтър, хайде сега си (пре)прочети отговора-коментар към мен плюс произволен твой текст...без значение дали е стихо, есе, разказ....(но така сякаш не го е писал Росен Борисов, сякаш за първи път четеш тези редове), не е ли това твореца? не са ли това думите/мислите на творецa?
и да, хънтър, дълга тема е това...колкото цял един живот ;)
а въпроса ми...:) ако чаках да му дойде времето...може би никога нямаше да го задам :) всеки въпрос си има времето и мястото :) а това може би беше въпрос-отговор-бумеранг, хънтър :)
цитирай
7. mamas - !!!
17.09.2009 00:57
"Добрите думи не се пишат за публиката, а защото е вътрешна потребност да бъдат написани"
цитирай
8. lovehunter - "Добрите думи не се пишат за ...
17.09.2009 01:31
mamas написа:
"Добрите думи не се пишат за публиката, а защото е вътрешна потребност да бъдат написани"

Да, Славе, така е! Цитираш ме, с удивителен отгоре, което означава, че не си съгласна ли?
Да, добрите текстове се пишат без читател, а когато свършат думите, мисля, трябва да се спре да се пише, иначе започва възпроизвеждане на едно и също нещо, въртене в един кръг, в един език... това му се вика интелектуална умора или пренасищане и трябва почива, преоценка, оглеждане около себе си, даже...
Това мисля да направя и аз, за малко. След 20 години мълчание, една година писане, ме дойде дюшаш:)
цитирай
9. elpidaa - допълнение
17.09.2009 01:42
може би...беше въпрос - отговор - бумеранг за / към теб насочен, хънтър ;)
:)
цитирай
10. lovehunter - Славе,
17.09.2009 01:54
ще ти кажа нещо, ама толко искрено, че повече не може да бъде.
Имам достатъчно високо мнение за нещата, които пиша и въобще не ме интересува кой ги чете и колко човека посещават блога ми. Това е суета, която не е присъща за пишещ човек. Публикувам текстовете си, защото смятам, че са значими като литература и някакси трябва да станат литературен факт, което е важно, за да не останат само като четиво за екзалтираното ми съзнание и тоалетна хартия за децата ми.
Ако на някого му харесват - добре; ако не му харесват - пак добре!
Честно казано, не мислех, че прозаичните ми текстове, ще се понравят на някого - бях готов за унищожителни критики, но мълчат хората... съвсем сериозно го мислех!... даже суперлативи ми пускат... значи, съзнанието човешко расте, развива се!
Да не се впрегнеш нещо, ей! Знам, че мога да ти пиша такива разсъждения, които не е задължително да са отправени към теб, а по принцип!
:))))
цитирай
11. veselinvalev - БОЯДИСВАНЕ НА ДОГРАМАТА
17.09.2009 08:57
Щото боядисвах дограми
културата поизоставих настрани...
А виждам тук изкуство се твори
във блога хънтъров - уви.
Декрети, дати, подписи и прочее...
Възкръсна Вавилонът в многоточие...
Един говори на езика на простака,
друг пък се подхилва под мустака,
трети само със зъбите си трака,
четвърти иска да подкара влака,
пети в блатото си кряка,
шести пък си стърже ряпа,
седми като риба зяпа,
осми си протяга лапа,
девети ада си притяга
обръчи от фирми стяга,
философ или бродяга
край брега такъм отпряга
а реката му приляга -
на осанката му ляга,
и му шушне на ухото:
"Туй декрет е лоша дума -
поизгнила ланска шума; -
ти в декрети не поглеждай
и във цезар не се вглеждай; -
кой ли може заповяда
на Христос да се протяга
във разпятие и слава,
възкресение и незабрава;
че изкуството е то страдание; -
страстите христови са дихание
на саможертвата ни свята
в двата ни избрани свята -
на плътта и на душата.
Четката и дограмата -
бяла ли е рамката ни цяла?..
А прозрачно-стъклен е пълнежа,
в който "не(-)щото" с "у(-)местното" се вглежда.".

цитирай
12. veselinvalev - ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА
17.09.2009 13:28
ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА

Докато пече кебапчета
той стихове твори.
докато реже лук в салатата
с домати,
докато сервира ракията
на непознати,
докато мете след тях,
докато мие кръчмарския тезгях,
докато подреди чинии, чаши и посуда
в главата му редят се думи-чудо.
Със рима и без рима.
Рим и Казабланка
Кефал с лимон.
Картофи със таранка...
Думи, идващи от бога.
Изкуството да си обичаш слога,
свойта философия, забрава,
спомени, носталгии, болки, болки,
битие и екзистенция,
вино, квитесенция,
и квитсентенция, жени
и вино, вино и желания,
нет и разум, его, страст, и страх,
скайп, жената, любовта, семейство, грях,
съдба, потоци от енергии,
пречистени от ситото през тях на
термини, термити в гугъл,
пледоарии в изкуство,
ютубиране и арии
с армии от мравки във миманса,
спомени и рок от декаданса,
джин без тоник, дансинг файв,
и драйф на наранени клетки
от препиване със чувства,
думи и науки за изкуствата.
Шкембе и бира, бира и шкембе,
съюз на европейска симбиоза,
lovehunter е ловец на нещо,
което другите не знаят,
те не знаят, те не...

Това са стихове
опушени от дим на скара.
Дървени въглища
в препинателните знаци.
Горящи въглени с които
всяка нощ
прекрачваме във днес,
защото те...
цитирай
13. elpidaa - veselinvalev,
17.09.2009 16:54
адмирации!!!
______________________________
хънтър, ето го и другия творец! :)
вие двамата учебник трябва да напишете, за пример да ви дават!
цитирай
14. lovehunter - Веско,
17.09.2009 21:27
благодаря ти, приятелю, за коментарите, истински ме разчувства, нямам думи, не че се отнася за мен, не, а че е добро и генерирано от мои текстове. Предизвекал съм такива емоции и интелектуална злоба, не подозирах, че съм способен на това.
Благодаря ти, пак!
цитирай
15. veselinvalev - КАСКА ЗЛОБНА
17.09.2009 23:05
Злобар съм аз и мойта кръв е злобна,
от злобен хром е моя стар "Балкан".
И каската ми злобна с двата злобни рога
нахлупил съм я злобно - щот съм злобен тъпанар,
щото до дупка злобна газ - цял съм сглОбен, злобен звяр,
неукротен, неинтелектуален див злобар.
В мрака светя си със злоба и изключен фар.
На всеки път озлобен аз съм царят-господар.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lovehunter
Категория: Изкуство
Прочетен: 303177
Постинги: 146
Коментари: 906
Гласове: 2390
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930