Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
12.09.2009 17:02 -
БАЛАДА ЗА ЕДИН РИТУАЛ
БАЛАДА ЗА ЕДИН РИТУАЛ
Беше около шест сутринта и леко се развиделяваше. Всички се набутаха в микробуса, върху скрибуцащите дървени пейки и тръгнаха към близкия град, към домовете си, към изстиналите легла. Той също се качи с тях и сега не разбираше, какво става. Вътре беше тъмно. Взираше се в лицата им, но тъмнината хвърляше сянка и погледът му не можеше да ги достигне. Защо всички мълчат, мислеше той, вече пътуваха десетина минути, а никой не проговори, даже и кашлица не наруши глухото боботене на колелата. Мълчанието приличаше на ритуал, изглеждащ неестествен, в очертанието на утрото. Продължаваше да се взира в лицата и само когато отзад фаровете на настигаща ги кола процеждаха светлина през замърсения прозорец на задната врата, долавяше очертанията на образите – полулица, изплашени от нещо. Мислеше си, че спят, но очите им стояха отворени. Гледаха вторачено и въпреки, че усещаха погледа му, не се отместваха. Разбра, че се чувстват самотни и не ги интересува нищо. Дори не мислеха, просто мълчаха. Нямаше отчаяние, а само някаква апатия, която беше навсякъде и винаги. Тишината създаваше напрежение и той знаеше, че го чувстват. Драсна кибрит, запали цигара и сякаш се сепнаха, но последвалата тъмнина отново възстанови равновесието им. Вече навлизаха в гада и уличната светлина се просмукваше вътре на петна, а те си оставаха същите, като восъчни фигури, вцепенени от ритуала на мълчанието.
Той слезе от микробуса и помисли, че трябва да забрави всичко, но тишината го напрягаше и надигаше някаква злоба, не към тях, а към целия този шибан свят.
Влезе в кафенето и седна на масата в ъгъла. Нямаше други клиенти. Чистачката чистеше пода с мръсен парцал и това му се стори подходяща метафора за обзелото го настроение. Поръча си само кафе и запали цигара. През дима видя, че навън вече е светло. Спомни си за един текст, който разказваше за някаква жена, влязла да изчака тръгването на влака в близкото кафене. Когато сервитьорът застанал пред нея, си поръчала едно кафе и сто лева на заем. Сервитьорът се учудил и попитал отново за желанието й. Погледнал я смутено. А тя казала, че иска да пие кафе, но няма пари да си го плати и да си купи билет за влака.
Чувствах същото като тази жена, поръчах кафе, но за стоте лева си премълчах. Исках да се обадя на Бакалов, попитах за телефон и го направих.
След малко Бакалов влезе в кафенето, седна на свободния стол и си поръча джин. И за мен поръча джин. Отпих и ми стана по-добре. Бакалов държеше чашата високо в ръка и често отпиваше от джина. Поръча още един. Пак често пиеше и мълчеше. Беше навел глава, косата му падаше от двете страни на лицето и го скриваше от погледа ми. Извади от джоба някаква кесия, бръкна вътре и извади една шепа орехови черупки. Отпиваше от джина и започна да яде от черупките. Чатъркаха между зъбите, но бях свикнал с това. Обичаше да яде черупки от орехи, а понякога предлагаше и на другите.
Разказах за пътуването към града, за онези хора и за онова мълчание. Той слушаше с наведена глава и си поръча още един джин.
Сигурно вече са се прибрали по домовете, влезнали са тихо на пръсти и, без дори да светнат, са съблекли мръсните дрехи и са легнали, сякаш нищо не се е случило. – Каза Бакалов и си поръча още един джин.
Между зъбите му беше попаднала по-мека черупка и той я изплю.
И утре ще направят същото - казах.
От край до край - отговори той.
Взех няколко черупки и ги мушнах в устата си. В кафенето вече имаше клиенти и исках да тръгваме. Бакалов беше леко пийнал.
Хайде в къщи - каза той – трябва да е останал джин и ми се слуша Бийтълс.
Живееше под наем в една таванска стая, но винаги когато го питаха къде живее, отговаряше, на края на града. Бакалов сложи на масата отворена бутилка джин, пусна Бийтълс и извади една шепа черупки. В ъгъла имаше чувал, пълен до горе с черупки от орехи и винаги, като съм идвал, той си седеше там, в ъгъла. Бакалов казваше, че е за черни дни и допълваше, че всички дни са такива. Седяхме един срещу друг, отпивахме от джина, чатъркахме черупки, слушахме Бийтълс и мълчахме. И си помислих, че мълчанието прилича на ритуал, който спазваме, без да осъзнаваме това.
1.
elpidaa -
дори повече от ритуал...
12.09.2009 19:24
12.09.2009 19:24
дори повече от ритуал...
цитирайако си улучил точния човек, с когото да помълчиш...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Ритуалът на мълчанието и самотата са присъщи на личностите-великани... малцина са тези, които изпълват тишината със смисъл... аз познавам такива хора и съм благодарен на Бог за това.
Усмивки!
цитирайУсмивки!
mamas написа:
ако си улучил точния човек, с когото да помълчиш...
Поздрави!
Поздрави!
Човекът е точният, нямаш си на представа колко... Това е, може би, единственият от персонажите ми, който е реално съществуващ... и го обичам много...отдавна не сме се виждали, въпреки, че живеем в един и същ град... тъпо, ама е факт.
Търсене
За този блог
Гласове: 2443
Блогрол
1. Е-същност-издателство за електронна литература.Вашата литературна Голгота
2. henzelski
3. sowhat
4. veselinvalev
5. elpidaa
6. pumpal
7. Неъм думи...
8. Алън Гинзбърг ли... Не! - Българка, която пише невероятно...
9. Прочетете това, бе, хора... Веско Вълев
10. Един любим текст
11. Супер предизвикателен текст
12. Едно преливане на elpidaa
13. Коридори от сън зад пръстите
14. The best from Elpidaa
15. The best from Elpidaa
16. Егати текста
17. http://www.johanvladimir.com/main.htm
18. Във окото й винаги плува луна
19. ивет
20. интерпретация (иронично за липсите)
21. криле и корени
22. завоите на нашата мъдрост
23. dressy - истинската поезия
24. hunter
25. прилагателните на elineli
26. гера
27. веско вълев
28. romance de dressy
29. плуване до никога
30. Красимир Симеонов
2. henzelski
3. sowhat
4. veselinvalev
5. elpidaa
6. pumpal
7. Неъм думи...
8. Алън Гинзбърг ли... Не! - Българка, която пише невероятно...
9. Прочетете това, бе, хора... Веско Вълев
10. Един любим текст
11. Супер предизвикателен текст
12. Едно преливане на elpidaa
13. Коридори от сън зад пръстите
14. The best from Elpidaa
15. The best from Elpidaa
16. Егати текста
17. http://www.johanvladimir.com/main.htm
18. Във окото й винаги плува луна
19. ивет
20. интерпретация (иронично за липсите)
21. криле и корени
22. завоите на нашата мъдрост
23. dressy - истинската поезия
24. hunter
25. прилагателните на elineli
26. гера
27. веско вълев
28. romance de dressy
29. плуване до никога
30. Красимир Симеонов