Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2009 17:02 - БАЛАДА ЗА ЕДИН РИТУАЛ
Автор: lovehunter Категория: Изкуство   
Прочетен: 2016 Коментари: 4 Гласове:
2



БАЛАДА ЗА ЕДИН РИТУАЛ   Беше около шест сутринта и леко се развиделяваше. Всички се набутаха в микробуса, върху скрибуцащите дървени пейки и тръгнаха към близкия град, към домовете си, към изстиналите легла. Той също се качи с тях и сега не разбираше, какво става. Вътре беше тъмно. Взираше се в лицата им, но тъмнината хвърляше сянка и погледът му не можеше да ги достигне. Защо всички мълчат, мислеше той, вече пътуваха десетина минути, а никой не проговори, даже и кашлица не наруши глухото боботене на колелата. Мълчанието приличаше на ритуал, изглеждащ неестествен, в очертанието на утрото. Продължаваше да се взира в лицата и само когато отзад фаровете на настигаща ги кола процеждаха светлина през замърсения прозорец на задната врата, долавяше очертанията на образите – полулица, изплашени от нещо. Мислеше си, че спят, но очите им стояха отворени. Гледаха вторачено и въпреки, че усещаха погледа му, не се отместваха. Разбра, че се чувстват самотни и не ги интересува нищо. Дори не мислеха, просто мълчаха. Нямаше отчаяние, а само някаква апатия, която беше навсякъде и винаги. Тишината създаваше напрежение и той знаеше, че го чувстват. Драсна кибрит, запали цигара и сякаш се сепнаха, но последвалата тъмнина отново възстанови равновесието им. Вече навлизаха в гада и уличната светлина се просмукваше вътре на петна, а те си оставаха същите, като восъчни фигури, вцепенени от ритуала на мълчанието. Той слезе от микробуса и помисли, че трябва да забрави всичко, но тишината го напрягаше и надигаше някаква злоба, не към тях, а към целия този шибан свят. Влезе в кафенето и седна на масата в ъгъла. Нямаше други клиенти. Чистачката чистеше пода с мръсен парцал и това му се стори подходяща метафора за обзелото го настроение. Поръча си само кафе и запали цигара. През дима видя, че навън вече е светло. Спомни си за един текст, който разказваше за някаква жена, влязла да изчака тръгването на влака в близкото кафене. Когато сервитьорът застанал пред нея, си поръчала едно кафе и сто лева на заем. Сервитьорът се учудил и попитал отново за желанието й. Погледнал я смутено. А тя казала, че иска да пие кафе, но няма пари да си го плати и да си купи билет за влака. Чувствах същото като тази жена, поръчах кафе, но за стоте лева си премълчах. Исках да се обадя на Бакалов, попитах за телефон и го направих. След малко Бакалов влезе в кафенето, седна на свободния стол и си поръча джин. И за мен поръча джин. Отпих и ми стана по-добре. Бакалов държеше чашата високо в ръка  и често отпиваше от джина. Поръча още един. Пак често пиеше и мълчеше. Беше навел глава, косата му падаше от двете страни на лицето и го скриваше от погледа ми. Извади от джоба някаква кесия, бръкна вътре и извади една шепа орехови черупки. Отпиваше от джина и започна да яде от черупките. Чатъркаха между зъбите, но бях свикнал с това. Обичаше да яде черупки от орехи, а понякога предлагаше и на другите. Разказах за пътуването към града, за онези хора и за онова мълчание. Той слушаше с наведена глава и си поръча още един джин. Сигурно вече са се прибрали по домовете, влезнали са тихо на пръсти и, без дори да светнат, са съблекли мръсните дрехи и са легнали, сякаш нищо не се е случило. – Каза Бакалов и си поръча още един джин. Между зъбите му беше попаднала по-мека черупка и той я изплю. И утре ще направят същото - казах. От край до край - отговори той. Взех няколко черупки и ги мушнах в устата си. В кафенето вече имаше клиенти и исках да тръгваме. Бакалов беше леко пийнал. Хайде в къщи - каза той – трябва да е останал джин и ми се слуша Бийтълс. Живееше под наем в една таванска стая, но винаги когато го питаха къде живее, отговаряше, на края на града. Бакалов сложи на масата отворена бутилка джин, пусна Бийтълс и извади една шепа черупки. В ъгъла имаше чувал, пълен до горе с черупки от орехи и винаги, като съм идвал, той си седеше там, в ъгъла. Бакалов казваше, че е за черни дни и допълваше, че всички дни са такива. Седяхме един срещу друг, отпивахме от джина, чатъркахме черупки, слушахме Бийтълс и мълчахме. И си помислих, че мълчанието прилича на ритуал, който спазваме, без да осъзнаваме това.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elpidaa - дори повече от ритуал...
12.09.2009 19:24
дори повече от ритуал...
цитирай
2. mamas - Мълчанието говори повече от думите -
12.09.2009 20:00
ако си улучил точния човек, с когото да помълчиш...
Поздрави!
цитирай
3. lovehunter - elpidaa
13.09.2009 21:49
Ритуалът на мълчанието и самотата са присъщи на личностите-великани... малцина са тези, които изпълват тишината със смисъл... аз познавам такива хора и съм благодарен на Бог за това.
Усмивки!
цитирай
4. lovehunter - ако си улучил точния човек, с когото ...
13.09.2009 21:54
mamas написа:
ако си улучил точния човек, с когото да помълчиш...
Поздрави!

Човекът е точният, нямаш си на представа колко... Това е, може би, единственият от персонажите ми, който е реално съществуващ... и го обичам много...отдавна не сме се виждали, въпреки, че живеем в един и същ град... тъпо, ама е факт.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lovehunter
Категория: Изкуство
Прочетен: 477265
Постинги: 146
Коментари: 907
Гласове: 2443
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031