Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2009 15:38 - СТЕЧЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА
Автор: lovehunter Категория: Изкуство   
Прочетен: 1199 Коментари: 5 Гласове:
2



  СТЕЧЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА   Тази история или не се е случвала, или е пълна измислица. Не я четете и не й вярвайте, защото не може да ви помогне с нищо по житейските пътеки. Тя е само моя и завинаги ще си остане такава – спомен и бъдеще, на които не вярвам. За вас е рожба на един болен разум, а за мен – не на разума, а на самата болест.   Често ме спохождаше физиономия, която се главеше за мой приятел. Трябва да кажа, че нещата не стояха точно така, но присъствието й не беше неприятно. Освен това той се главеше и за писател. С писателите не съм много наясно, затова се въздържам от оценки. Но истина е, че не го познавах , тоест, не можех да го разбера, може би, защото наистина е бил писател. Всичко, което мога да кажа за него, се изчерпва с това, че беше сам, самотен, съвършен егоист и съмнително приказлив за подобни хора. Единственото му удоволствие беше, ако не греша, да чета писанията му, а най-експлоатираната фраза, цитирам по памет: “Когато умра, да издадеш всичко, което съм написал”. Вече разбирате, защо след толкова изминали и бъдещи години, се заех с тази история. А сега ще трябва да ви предоставя единствения текст, който е създал.     ГНЕЗДОТО   Бяха съвременно и, поради това, щастливо семейство. Някой беше виновен, за да не могат да имат деца. Но те решиха въпроса с едно копеле, което изнамериха не знам откъде и не знам защо. Живееха добре в една маза, на най-високата сграда в града. В тази маза хлебарките бяха със сигурност повече от членовете на семейството. Копелето им приготвяше всяка вечер шикозни ястия, за да се превърнат занапред в най-милоценното събитие в живота му. След десет години щастливо подобно съжителство жената забременя, че дори и роди мъжка рожба. Сякаш бяха щастливи.       - Много се радвам, че успяхме – казваше често жената.       - Винаги съм бил сигурен в това – отговаряше мъжът.       - Трябва да му се отблагодарим с нещо – казваше често жената.       - Винаги съм бил сигурен в това – отговаряше мъжът. Хлебарките покрай тях се размножаваха по-бързо от хората. Копелето, всяка вечер, им поднасяше в единия ъгъл шикозни ястия, а жената, като ги гледаше как се скупчват на моабет, възкликваше: “Миличките ми животинки”. Някъде две години, след придобиване на отрочето, животът, сякаш течеше по същия начин. Двете голи тела, по които шареха хлебарките, лежаха отпуснати и задоволени в леглото. Жената се понадигна и седна, а мъжът почти заспиваше. Тогава жената видя далечината…       -Измислих нещо – каза тя. Бързо стана и извади двегодишния си син от легена до вратата, където бе отредено да прекара съществуването си, увит с парцала, с който вече не забърсваха пода. Навън нощта беше тиха и светла, толкова тиха и светла, че даже не се чувстваше, че в града няма хора. Това, което го имаше, бе само една голяма птица, неизвестна на природо любителите и запълваща вечерите с градене на огромното си гнездо, а дните – с рушене на огромното си гнездо. Жената прегърна голото дете и седна на леглото. Погали го нежно по главичката, а то сякаш разбираше, че много му се радва. Хлебарките бяха забързали по своите криволичещи хлебарски пътища. Една се отклони, сякаш от посоката на хлебарските лутания и бавно, и признателно се приближи по чаршафа към жената. Тя протегна дланта си и хлебарката доволно пропълзя по топлината й. Жената я вдигна и поднесе към детето. Хвана я с два пръста и я натика в лявото му ухо. “Хайде” – прошепна жената! Хлебарката бавно потъна в тъмнината на малкото ухо и повече не се видя никаква. Мъжът беше отворил очи. Един месец, след като този ритуал влезе в сила, жената извика копелето да дойде в стаята, където то идваше, само при такива случаи и за да храни хлебарките. Навън живееше все същата нощ, а на върха на нощта – все същата птица, която градеше огромното си гнездо.       - Ние скоро ще умрем, - каза жената – затова искам, когато се случи това, да се грижиш добре за малкия. Ако желаеш да бъде щастлив, ще трябва всяка вечер да пускаш по една хлебарка в ушите му.       - Единственото, което искам, е той да бъде щастлив – отговори копелето. Както бяха предвидили, те скоро умряха, но умряха щастливи, защото знаеха, че оставят малкия си син в добри ръце, които щяха да спазват ритуала и любовта докрай. Копелето наистина се грижеше за малкия – всяка вечер хранеше хлебарките, натикваше по една от тях в ушите му и вече спеше вътре, а не отвън, пред вратата. Животът, сякаш течеше по същия начин и навън живееше, все оная, същата нощ. След моменти на припадъци и налудничавост, детето умря на 33 години. В една клиника, специализирана за умрели от хлебарки в мозъка, отвориха черепа на детето (което умря на 33 години), за да преброят хлебарките. Установиха, както и очакваха, че мозъкът е изяден, но за тяхно голямо съжаление и изненада, намериха вътре само една огромна, лъскава хлебарка, която заемаше цялото пространство в черепната кутия. Компютрите предположиха, че това е първата хлебарка, проникнала от ушната кухина при мозъка на детето, преди 31 години и която е оживяла благодарение на това, че след привършването на мозъка, се е оказала най-силна в самоизяждането.   1113 – 1912…   Този, който се главеше за мой приятел, умря три месеца, след като беше създал писанията си. Медицината, спомням си, за разлика от мен, се оказа много изненадана от неочакваната му смърт. След дълги лутания по мъртвото тяло, най-накрая установиха причината за смъртта – изяден мозък, а на негово място – една огромна, лъскава хлебарка. Компютрите се опитаха да докажат, че това е колкото немислимо, толкова и невъзможно, но нищо не излезе.   В деня, след моята смърт, вестниците писаха: “Днес медицината е регистрирала смъртен случай, причинен от хлебарка, проникнала през ухото в черепната кутия при мозъка. Това е първият досега регистриран случай на подобна смърт, при такова стечение на обстоятелствата.”



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - коридори за заблудени
09.09.2009 15:47
щастливци

а накрая в лабиринта ще останат само хлебарките ...
ама че работа пух
цитирай
2. lovehunter - В лабиринтаима едно място за м...
09.09.2009 18:13
В лабиринта
има едно място за мен
Питах планетите кое е
а те само избухваха
за да каже някой
че светът е създал
сам себе си
А всъщност
избухването създава
коридори от сън зад щастие
с едно място за мен
цитирай
3. elpidaa - мястото не е там където те го ...
09.09.2009 19:22
мястото
не е там
където
те го създават
то е там
където
ти
го
виждаш
цитирай
4. lovehunter - :)
09.09.2009 19:32
Виждам
но когато ме е нямало
разумната материя
е била тук
И когато няма да ме има
разумната материя
пак ще бъде тук
Това е
паралелният свят
съществуващ
независимо от мен
защо ако в началото
бе словото
тогава от какво
е създадена материята
цитирай
5. elpidaa - коя е разумната бил ли си на два ...
09.09.2009 19:45
коя е разумната
бил ли си
на два различни бряга
по едно и също време
реката тече
по един и същи начин
но слънцето над нея
я огрява по различен
и ако я нямаше материята
щеше ЛИ
да има слово
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lovehunter
Категория: Изкуство
Прочетен: 308248
Постинги: 146
Коментари: 906
Гласове: 2390
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930