Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2009 12:40 - ИСТОРИЯ НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ
Автор: lovehunter Категория: Изкуство   
Прочетен: 2355 Коментари: 6 Гласове:
2



      ИСТОРИЯ НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ   Той се огледа наоколо и бавно отвори очи. Започна да си задава въпроси, но се умори и бързо премина към отговорите, но и те го умориха. Заинтересува се за вестника и се сети, че от два дни с него си бършеше задника. Не му се ходеше, но отиде в тоалетната, седна и зачете едно от парчетата на вестника. Излезе и се насочи към кухнята. Нямаше никой. Слънцето пречеше на очите и дръпна пердетата. Извади от хлебницата бутилка водка, седна до масата и започна да пие, но свърши да пие, защото на дъното бе останала само една глътка. Пусна студената вода, а потече топла. Пусна топлата вода – и оттам потече топла. Взе телефонния указател, запали, откъм филтъра, една цигара, запуши и зачете. Имаше навика да чете телефонния указател от началото до края, просто ей така, заради цифрите. Те се нижеха пред очите му, но за разлика от останалите, той не се стремеше да ги запомни. Иначе, защо щяха да са нужни телефонни указатели! Затвори го, взе чиния и кибрит и го запали. От огъня на указателя запали, този път правилно, нова цигара и се съблече гол. Премести масата под прозореца и се качи на нея, за да го виждат хората. Постоя така един час, докато му омръзна, после отряза крушката от тавана и я хвърли през прозореца, но някой долу я хвана и тя не можа да се счупи. Отиде в кухнята и си изми ръцете, върна се в стаята и започна да разлепя тапетите. Смъкна ги всичките и ги накъса за тоалетна хартия. С флумастер започна да рисува малки кръстчета по голите стени. Кръстосваше от тавана надолу, като ги редеше в стройни редици и колони. Когато се мръкна и когато му омръзна, беше запълнил около един квадратен метър от едната стена. Облече се и отиде в един свой приятел, музикант. Завари го да мирише саксията, за която се знаеше, че подхранвала музата му. Но явно този път, както никога, музата не се беше вселила в цветето, защото музикантът я вдигна, каза, че скоро ще се върне, изкачи се на покрива, откъдето пусна музата с главата надолу. Върна се и седна зад пианото, но нищо не се получи. Здравей! Хайде да отидем някъде, каза музикантът. Порка ми се, каза той. Излязоха и този път тръгнаха по тротоара. Хората ги блъскаха и те блъскаха хората, без нито едните, нито другите да забелязват вече това. Стигнаха до едно много високо и масивно здание и спряха под него. Музикантът извади от пазвата си брадва и откърти една тухла от основите му, прибра брадвата отново в пазвата и продължиха. Когато стигнаха до бара, изкарал масите си на тротоара, той остави куфара на земята, отвори го и извади отвътре сгъваема масичка и две сгъваеми столчета. Разпъна ги на тротоара, до другите маси и седнаха. Почнаха да пият, но той подаде на музиканта няколко машинописни страници, като каза, че това бил последния му текст. Музиканта зачете:   ПЪРВО: Полагам усилия да изглеждам обичащ. Винаги се чудя защо? Можи би, за да опровергая твърдението, че имам нужда от любов? А може би, след всяко обичане, за да се завърна в безтегловното състояние на актьор, неуспяващ да превъплъти ролята, както и самия себе си. На всяка репетиция този непонятен режисьор ми обяснява ролята, с което си създава илюзията за превъзходство. Ако знае само колко е смешен в нагласените си пози! Той не може да предположи, че ролята живее в мен повече, отколкото във всеки друг, именно защото е роля. Чувствам я като гвоздей, задълбал надълбоко в петата ми. Стъпвам, ходя все върху този гвоздей в петата, имам комплекси от неговото присъствие, а никой не вижда, че обречено куцам. Репетициите се нижат и продължават вечно, а режисьора безсловно разбира от роли, няма съмнение, но от гвоздеи не разбира. На представленията се търпя прилично. Идва моментът да извадя гвоздея от петата си. Това е един много дълъг и дебел гвоздей. Облизвам внимателно всичките му кръгли стени от кръвта, за да си остане един истински голям, ръждив гвоздей. Въртя го в ръцете си, размахвам го наляво и надясно и накрая го поднасям близо до публиката. А тя общо мълчи и се чуди, защо ли й го завирам в носовете, ушите, над главите? Чуди се общата публика, защо е дошла да гледа представление на някакъв гвоздей? Имам желание да отида и събера около триста големи и ръбести камъка (смятам, че толкова публика има в залата), да ги струпам пред себе си на сцената и да почна да мятам по всяка черна глава долу по един ръбест камък. Но натиквам отново гвоздея на мястото му в петата и разбирам, че съм направил голяма поразия. През цялото време от калъфа в петата ми е текла кръв. Сякаш доста е изтекла, защото цялата стена е почервеняла, та е прокапало чак долу при публиката. Но нищо, чистачката ще тегли един мокър парцал на всичко.   ВТОРО: Полагам усилия да изглеждам смешен. Това е някакво състояние на духа, което се проявява само в определени насилени ситуации. Тогава осъзнавам, че съм относително измерение на стремежа към свобода. Терзанията ми са свързани с постоянството на духовните отклонения. Трудно е да постигна всичко наведнъж.   ТРЕТО: Полагам усилия да изглеждам мрачен. В такова състояние винаги имам усещането за бягство. От какво обаче? Не знам от какво (пък и няма значение), но със сигурност към смъртта. Метафизическото бягство ми помага да проникна отвъд. Успявам да отстраня и зачеркна всеки предмет и така да достигна до невероятни нагласи за жертвеност, а понякога и да убивам. Може би, просто сменям посоките.   ЧЕТВЪРТО: Полагам усилия да изглеждам посредствен. Страшно усещане, което надживява. В такъв момент обикновено се усмихвам. На обречеността. Дори и това е смешно като мен самия.   ПЕТО: Полагам усилия да изглеждам мразещ. Особено ме успокоява, действа като наркотик. Сякаш се намирам в болница, където съм влязъл по собствено желание, за да изследват едно, според науката, ново състояние, поместващо се в моя дух и което, според мен, е един най-обикновен ръждясал гвоздей, задълбал в петата ми, а докторите се блещят и не знам защо не могат да схванат нищо, нито от състоянието на духа, нито от бръщолевенията ми. Но аз отдавна вече не обръщам внимание, както на присъствието, така и на непосилното им желание да докажат, че не става въпрос за някакъв ръждив гвоздей. Лежа със злорадство в бялото легло с пълното съзнание за моята тайна и с тяхното безсилие да я разгадаят. А това безсловно предизвиква, от моя страна, омраза и ми е приятно да съм сигурен, че те усещат и знаят за нейното съществуване. Болните легла покрай мен също не ми правят впечатление. Те вярват в докторите и това ми е смешно. Друго е да бяха вярвали в болестта си. Болните легла са разхвърляни в някакъв безпорядък, но мислят, че са подредени симетрично в редици, както във всяка болница. Обаче този ред съществува единствено в тяхното съзнание, защото не знаят, че подредбата е само една илюзия, създадена и поддържана от докторите. Сред тези разхвърляни вещи и доктори аз се чувствам напълно подреден, но винаги извън тях и това ми доставя удоволствие.   ШЕСТО: Полагам усилия да изглеждам естествен.   СЕДМО: Полагам усилия.   ОСМО: Няма смисъл.   ДЕВЕТО: Девето.   Това е саксията, изкрещя музикантът и припна към пианото. А той тръгна към най-близката книжарница, да купи телефонен указател, след което се запъти към издателството и пристигна, точно в уречения от вчера час.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - ми няма да кажа нищо пък
05.09.2009 12:47
или когато авторите ровят в хастарите на дотам и обратното, саксиите растат в главите им :)
цитирай
2. lovehunter - Странни
05.09.2009 13:28
цветя ръстат в главите ни... някои увяхват, защото не ги поливаме или изтръгнати от промените в нас... посяваме други и си ги отглеждаме с внимание... и накрая пак не знаем кои е трябвало да живеят, дали тези, които сме унищожили или тези, кото сме посяли на тяхо място... такава е моята саксия... накрая ще падне от перваза и или ще счупи нечия глава, или ще се разбие на парчета по тротоара:)
цитирай
3. sowhat - о има едни такива , дето
05.09.2009 13:38
са като пирон в цветята и по зли от плевел (има едно нещо по весковия край му викат айрък :)), та на тях не им трябва ни слънце , ни поливка, ни тор, ни копан и спасение няма

така мисля аз де
цитирай
4. lovehunter - Ааааааааа,
05.09.2009 13:50
той, Вълев, оттам е прихванал и се мъчи да ни опраши и нас... пък ний лесно хващаме... малко вятър откъм Веселиново и едни Ъ-та се пръкват...
цитирай
5. sowhat - като гледам, не го затрудняваме много
05.09.2009 13:55
де
той си сее, пък ни е като сме едни плодородни - та псета и вълци вият в полята ""
цитирай
6. mamas - Подредбата изобщо е илюзия.
05.09.2009 20:33
Осмото спокойно може да стане първо.
Няма смисъл да полагаш усилия да ИЗГЛЕЖДАШ какъвто и да е.
В един момент (обикновено най-неподходящия), въпреки усилията, истината за всеки от нас лъсва като тиган на месечина...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lovehunter
Категория: Изкуство
Прочетен: 477288
Постинги: 146
Коментари: 907
Гласове: 2443
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031