Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2009 14:49 - ВЕРСИЯ
Автор: lovehunter Категория: Изкуство   
Прочетен: 4005 Коментари: 21 Гласове:
5



  ВЕРСИЯ (или изкуството – само като препятствие и доказателство по неотклонния път към абсурдното)   Някъде съществува огромно помещение, където никой не е влизал и никой не може да влезе. Но странно е, че в паметта на хората няма и следа от показателен факт за създаването на това странно помещение. Хиляди смелчаци са се опитвали и опитват да проникнат зад стените му, хиляди велики учени са се опитвали и опитват да разгадаят тайната с мисълта си, но винаги безуспешно. Създадени са безброй много хипотези около тази загадка, но никой, все още, не знае със сигурност нищо. Сега ще се спра по-подробно на описанието на помещението, според хипотезите на някои учени. Това е стая, зала, салон или пространство, в което, ако някой погледне отвътре, ще схване дължина 3000, ширина – може би 2, а може би и 10 метра и височина 2.00 – 1.30 метра. Липсата на врата и прозорци не е най-странното в неестествеността на тази стая, зала, салон или пространство. Великите изследователи на необетованата от никого територия извеждат хипотезата (поне най-правдоподобната от всички), че отвътре (а отвън не е важно) двете къси и едната дълги стени са нищо повече от две къси и една дълга стени, боядисани плътно и неотклонно с някаква боя – според тях, бяла. Забележителна е другата страна. От пода до тавана и от едната къса, до другата къса стени, тя представлява обикновен аквариум – цялостен и огромен. Също така според изследователите, обитателите на този аквариум-стена са от най-различни видове риби, костенурки, змии, водорасли, пясък, скални отломъци и т.н.. Интересно е тяхното предположение, че зад дебелите стъкла на аквариума-стена се помещават, както всички видове водни обитатели, познати днес на земята, така и отдавна изчезнали… и дори бъдещи екземпляри. Но откъде ли прониква светлина в това пространство, защото, според изследователите, вътре е светло като ден? Оттук нататък оставям Безсмислието да борави с историята, която следва. Безсмислието създава някаква жена или девойка, в центъра на това пространство, обърната с лице към аквариума-стена. Прави впечатление, че тя напълно отговаря на идеалите на всички епохи за съвършенството на красотата. Ако поетите, художниците, мислителите, религиите и т.н., от началото на света, до наши дни, се надигнат от небитието, в един глас ще измъдруват, че това е съвършенството, към което се е стремял света. После ще въздъхнат облекчени, че са съзрели различията на всички философии и не философии в едно единно цяло и ще поведат душите си отново в небитието, удовлетворени и успокоени от победата над света. Наистина, Безсмислието създаде, под формата на жена, еднообразието на многообразните форми и идеи. И това еднообразие или многообразие може да се нарече само съвършенство на небитието. Докато ви занимавах с непосилността на моето възхищение, в пространството се разнесоха звуци, които гарантирам, никой от нас не е дочувал на тази грешна земя. Това бяха звуци, подобни на музика, но сякаш музика, конструирана от море, звезди, пространство, светлина, синьо и една свръхчовешка воля за щастие. Тази висша музика изтичаше, откъде другаде, ако не от жената, изправена и висока като старинна статуя, пред аквариума-стена. Полека, много бавно жената започна да плува по плавните вълни на музиката си. Формите на тялото се съживиха от привидното вцепенение и придобиха смисъла на своето съвършенство. По достигащата до Венериното хълмче бяла илюзия на дреха, преминаха и заиграха тръпките на младата фигура. Босите пръсти на краката се отделяха плавно от пода и бавно се спускаха, за да докоснат отново своето отделяне. В ритмичното си движение нагоре, ръцете отметнаха светло въздушната коса и музикално завличаха бялата илюзия, там, където тя едва не скриваше раменете. Когато елегантните движения на музиката приплъзнаха илюзията под овалните форми на гърдите, изведнъж зазвучаха нови нюанси в музикалната структура. Едва сега стана почти ясно, че това е някакво подводно течение в музикалния океан, което е една от съставките, придаващи свръхестественост на плавната музика. Свръхестественият нюанс се понесе като лек мирис от леката игра на гърдите. Те ту се издигаха нагоре и следваха илюзията, че се откъсват от тялото, ту се спускаха като вятър, рушащ основите на ледени блокове. Гърдите се отклоняваха наляво и надясно от музиката и рисуваха свои собствени форми, и макар парадоксално, се открояваха като идеална съставка от целостта на композицията. Когато бялата илюзия, от тялото, се свлече на пода като ненужна вещ, се разнесоха безбройните нюанси на музикалната аранжировка, която едва-едва загатваше тайните на своята красота, но накрая ги разплиска на преден план, а ритмичната цялост отдръпна видимата красота на заден. Точно щом Безсмислието реши да създава представа за всеки отделен нюанс, както направи това с музикалните гърди, всичко изведнъж секна. И музиката, и нейните нюанси се разпиляха в пространството. Не самата жена, не дори и тялото й, а нещо от нея се спусна стремглаво към аквариума-стена, с трясък проникна в стъклото и продължи отново и отново да нанася разрушителни удари по цялата продължителност на огромния аквариум-стена. Това от жената, което рушеше целостта на стъклото, бе странно, разярено, малко човече. То се бе превърнало във вихър и никой не можеше да укроти разрушителната му сила. Цялото беше обляно в кръв. Тялото му се раздираше на още по-дребни от него парчета, а раните, сякаш не му правеха впечатление. Малкото човече така се бе развихрило, че не се знае как щеше да свърши всичко, ако Безсмислието не го върна в тялото на жената и не отведе самата нея извън това пространство и извън себе си. Но Безсмислието не счете за нужно да възстанови изпочупения аквариум-стена. От големите процепи на дебелото стъкло течеше водата, понесла в себе си целия съществуващ свят. И полека, много бавно стаята, залата, салона или просто пространството започна да се пълни с вода, понесла в себе си този свят. Безсмислието, необезпокоявано от нищо, създава в центъра на пространството една друга жена, обърната с лице към пробития аквариум-стена. Без да се двоуми много, под музиката на изтичащата от аквариума-стена вода, жената започна да съблича страстното си тяло. Нивото на изтеклата вода бе достигнало до коленете, но на нея не й правеше впечатление мазният допир на водните обитатели. Жената танцуваше под аранжимента на водата, а гърдите й, в своите неистови отскоци, рисуваха хиляди очи на несъществуващи мъже, които, ако притежаваха ръце, щяха много естествено да изстискат пламенността на тези пламнали гърди. Бедрата и задника се разтваряха конвулсивно и разпиляваха около себе си мазния мирис на женското тяло. В цялата тази игра присъстваше налудничавия порив на притежанието. Присъстваше единствено самото тяло. Когато водата достигна нивото на чатала й, водните обитатели започнаха да проникват в нея. И тогава усмивката на лицето придоби сладострастна, изкривена форма. Очите се притвориха, а скулите пламнаха от страстно блаженство. Едва щом водата достигна нивото на раменете, Безсмислието възстанови разгромения аквариум-стена, но в него вече бе останало малко количество вода, а обитателите му, до един се бяха пренесли в пространството и в жената. Тя продължи да танцува с тяло във водата и от движенията около нея се разливаха леки вълнички, които скоро придобиваха гладката повърхност на околната вода. Така остана жената – с изкривено от сладострастие лице, с тяло, покрито до раменете с вода и с водни обитатели, непрестанно проникващи в нея. Безсмислието също остана там, увиснало над водата, за да следи за съвършенството на този свят.



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - ако магията
29.08.2009 15:02
поражда безсмислие , а безсмислието идеалът за жена, то се питам изобщо има ли нужда от идеали , ако от тях ще излиза разрушителен малък бяс?

апропо във всеки от нас дремят бесове и може би моментът, в който започнат да идеализират представата за нас ( но не и самите нас) ги отключва и пуска на свобода.

една минута мълчание за чалгата
:)
и

оjos de brujo ( очите на магьосника)

това е моята представа ( жена,музика, магия )
http://www.youtube.com/watch?v=0cumQ_YpvxI
цитирай
2. lovehunter - При
29.08.2009 15:13
жената има достойни за съзерцание неща, които граничат с изкуство и възпроизвеждат магии на възприятията. Погледнато по този начин, женското тяло е изчистено от сладострастни погледи и намерения и се превръща в абсолютното изкуство, за тези които имат сетива за това.
Не мога да слушам музика оттук, защото компа озвучава заведението, но довечера ще пусна.
;)
жена, музика, магия = изкуство
цитирай
3. sowhat - не познавам за съжаление мъж
29.08.2009 15:18
който да е в състояние да изчисти женското тяло от сладострастността на очите си освен ако не е това на баба му или на майка му :)
цитирай
4. lovehunter - Е,
29.08.2009 15:27
казвам се Росен, приятно ми е.
Търси повече:D
цитирай
5. lovehunter - Да допълня!
29.08.2009 15:32
Има и други неща за харесване, които нямат нищо общо с опънати в дънки женско дупе - мисленето, например.
Има такива мъже, ИМА:)
цитирай
6. sowhat - е, все още не съм имала възможност да те наблюдавам
29.08.2009 15:32
отстрани, за да кажа дали заключението ми е грешно :))
цитирай
7. mamas - Този текст е магия...
29.08.2009 18:39
Да имаш до себе си мъж с такова усещане за женската същност (и за отдаването - ако адекватно съм схванала смисъла) - какво повече би могла да иска една жена...
цитирай
8. veselinvalev - lovehunter & sowhat
29.08.2009 18:42
Много абстрактно това... Есе да е. Не ми мяза разказ. Текст само да кажем - много постно ще е токова определение. Та есето много абстрактно.
Щото сте приятели ще допълня - коментарите под него и те абстрактни. Усмивката ми за вас... Тук се затрудних. Ако кажа, че е абстрактна, няма да е точно, ако каже че не е абстрактна, също няма да е точно. Обърках се ухилено. От есето ще да е.
цитирай
9. lovehunter - mamas
29.08.2009 18:57
има и една друга асоциация, мам: дихономното възприемане на всяка красота (нима голите женски тела по платната на художниците и фотографията и скулптурата на авангардизма, са перверзии).
Разликата между елитарно и утилитарно възприемане на изкуствата е основния проблем в текста... и какъв ще бъде нашият избор... измаме избор, значи:)
цитирай
10. lovehunter - veselinvalev
29.08.2009 19:05
Живота ни е една голяма абстракция, Вълев. А иначе, какво лошо да наречеш един текст текст. Всичко е текст, само ние им слагаме различни имена, назоваваме нещата, демек, без да ги питаме.
цитирай
11. mamas - Не ме мъчи с тия сложни думи :)))
29.08.2009 20:21
lovehunter написа:
има и една друга асоциация, мам: дихономното възприемане на всяка красота (нима голите женски тела по платната на художниците и фотографията и скулптурата на авангардизма, са перверзии).
Разликата между елитарно и утилитарно възприемане на изкуствата е основния проблем в текста... и какъв ще бъде нашият избор... измаме избор, значи:)

цитирай
12. veselinvalev - Безсмислието
29.08.2009 20:24
Ами и аз така, Роска, кво ще питам, назовавм и толкоз. Хахаха. Назоваване му е цаката. Ти пита ли Безсмислието преди да го назовеш. Хич не ми се вярва. Ама си го изтипосал тук. Назовач, с назовач. И именовач с именовач. И наименовател с наименовател. Що ще ми викаш на мен Безсмислието, че аз съм си Забравихсиимето съм. Ама за да ме напъхат в текст какво ли не правят. И къде, прочее, са правозащитните организации... Само лапат немъчени пари и си траят да им таковам Забравихсиимето...
цитирай
13. veselinvalev - lovehunter - извинение
29.08.2009 21:44
Всъщност моля да бъда извинен. Роска, това си е разказ. Неправилно го назовах друго. Първия път не можах да го дочета докрая - затова се изказах неподготвен. Но това е само "ВЕРСИЯ". Утре може да мисля друго...
А бе, ква е тази Забравихсиимето?
цитирай
14. elpidaa - съвършенството е само във фанта...
29.08.2009 22:11
съвършенството е само във фантазиите, подвластно на момента, и толкова крехко, че дори нещо толкова ефирно като мисълта може да го обезформи и моделира наново.
съвършенство ли казах? о, имах предвид безсмислие, защото то е (във фантазиите, подвластно на момента, и толкова крехко, че дори нещо толкова ефирно като мисълта може да го обезформи и моделира наново) завършеност (до съвършенство). съвършенството обезсмисля до завършеност.
цитирай
15. elineli - Познанието
29.08.2009 22:54
идва тогава,когато си готов да игнорираш безмислието, за да достигнеш до някаква(каква ли ще е тя,може би облечена в привлекателност? )истина.Обаче винаги за сметка на преживени тъги!Така ,че единствената утеха от това,че знаеш с какво си имаш работа си е за теб,просто преглъщаш мъдростта си така, както теб се опитва да преглътне ежедневието.Сиреч по традиционния начин-с многото последствия.

П.С.Коментарът ми е за последните три постинга.Не мога да се сдържа:Кой е Макс?
цитирай
16. lovehunter - veselinvalev
30.08.2009 11:30
Ей, направо нямам думи от тези коментари, направо ме измисли, назова, даде ми име, направи ме на парчета, наново ме събра и Забравихсиимето и аз. А Забравихсиимето е името на всички измислячи, Веско, кво се чудиш!:)
цитирай
17. lovehunter - elpidaa
30.08.2009 11:36
Безсмислието е само препядствие пред нашия стремеж към съвършенството и красотата. Някой се спира, а някой превъзмогва препядствието и постига смисъла на нещата. Мисля, че по-важен е стремежът към постигането на смисъла, отколкото самият той.
цитирай
18. lovehunter - elineli
30.08.2009 11:41
Коментара ти е квинсетенция на текста.
Обречени сме на истината, тя засължитилно ни носи тъга, което ни прави по-мъдри.
Благодаря за коментара!
Но кой е Макс?... Не разбирам за какво говориш?
цитирай
19. elineli - И аз понякога
31.08.2009 08:25
не се разбирам...


Из "Магията"....."Почти преписано от Мах и някои други, за да се предназначи за избраници. Произнесени и запазени, думите съществуват, за да служат на някого, без значение в какво ще бъде обвинен. Но те се преписват, не само за рационалност или ирационалност, но и защото не са преведени..."
цитирай
20. lovehunter - не се разбирам. . . Из "Маги...
31.08.2009 14:01
elineli написа:
не се разбирам...


Из "Магията"....."Почти преписано от Мах и някои други, за да се предназначи за избраници. Произнесени и запазени, думите съществуват, за да служат на някого, без значение в какво ще бъде обвинен. Но те се преписват, не само за рационалност или ирационалност, но и защото не са преведени..."

Мах е шведски мистик и философ, един от основоположниците та солипсизма като философска практика, извеждат идеята за абсолютния релативизъм на познанието - подлатане всяка истина на съмнение и проверка...
цитирай
21. elineli - Реверанс
31.08.2009 18:53
за отговора.Винаги се радвам да науча нещо ново.За съжаление ,не успях да открия нищо за него.Утре ще опитам пак :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lovehunter
Категория: Изкуство
Прочетен: 308103
Постинги: 146
Коментари: 906
Гласове: 2390
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930