х   х   х                                      „Мравчо” е добра дума”                                              Красимир Симеонов                                      Тръгват мравките, пълзят по дебелия дънер... нагоре. Направили пътечка и щъкат. Някои се връщат, мамка му... а, пак тръгват.   Понякога някоя  спираше, захапваше съседната мравка и, оцеляла, поемаше пак... нагоре,към клоните.     На върха на листото пътечката свършваше. И достигнали края падаха мравките една по една... рисуваха редица на падане.   На върха на листото, една мравка, спря и извика: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.” И падна мравката... И другата падна след нея...   А отдолу стоеше дете, смутено ги наблюдаваше. Броеше ги сякаш... или се бе подслонило от бурята?

аз
ние
за
живот
единство
безсмъртие
...или как индивидуално
можем да бъдем
сплотени...
инстинктивно или с цел...
кръговрат
а може би
всичко
е
само
въображение...

коментарите се получават по-добре от коментираното:)

Защо се колебаят?
Дали са осъзнали безсмислието да пъплиш нагоре, след като съдбата ти е отредила да си долу?

Можем ли да разделим поезията основно на два типа:
- такава, която те кара просто да се наслаждаваш
- и такава, която освен да изпиташ наслада, те подтиква и към размисъл?

Поздрави!

mamas, невероятна си! ето това е!
...а има и такава, която включва и двете! :)

хънтър, нещо се опитваш да ми кажеш ли? ;)
(провокираш ме! и....така....:)))

- и такава, която освен да изпиташ наслада, те подтиква и към размисъл?
(думата "освен" е ключова)
Хубав ден!