Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2009 18:25 - НАДРАСКАНО И ЗАДРАСКАНО
Автор: lovehunter Категория: Изкуство   
Прочетен: 1418 Коментари: 4 Гласове:
2



      НАДРАСКАНО И ЗАДРАСКАНО   Гледаш отсрещното със съзнанието, че е илюзия, измислена илюзия. Разправят, че било реалност, но ти знаеш, че е илюзия. И думите са илюзия, без съдържание, без смисъл, просто съществуват с илюзия за значение, а не значение, защото са – произнесени или премълчани – притежание на всички и съществуват винаги. Смисълът им е не в движението на времето, а в самото време като дума. Затова знаеш, че думите са илюзия, единствена със своето съществуване и непритежавано присъствие. Точно илюзията и съществуването (й) доказва смисъла на думите, единствено като форма, звучаща смислено. Върху мекия ти член, е увиснал дамски чорап, още откогато членът ти не бе загубил способността да се изправя. Той също е доказана илюзия, доказана от дългото търкаляне по асфалта; от удостоеното внимание на скръбни погледи; от зачеркнати стихотворения и отложени намерения за изкуство. И членът ти е наистина илюзия – и той пребъдва като дума, но влязъл в устата на хората, омеква и става силен, защото все още съществува като дума. След всичко до тук, следва да кажеш, че твоите текстове са също илюзия, “думи, подредени по някакъв начин”, те са създадени, защото е трябвало да бъдат създадени, съществуват обратно, съществуват като части и цялост, чиято произволност задължително изисква постоянна смяна на подредбата и посоката на четене. Понякога се чувстваш толкова доволен от тях и от себе си, че чак започваш да си завиждаш, което не влиза в противоречие с тяхната илюзорност, а само доказва и твоята. Магията на терасите и усмивките на глагола СЪМ подчертават усилията да изглеждаш обичащ и мразещ, да измисляш сюжети за отиване без връщане или смях, париращ нашествието на буболечките, проникващи метафорично-естествено в мозъка, който има задачата да окачи отскока ти между два покрива, под формата на несъществуващи желания, да поръси главите на триумфиращите дървета, лепкавите сладоледи и мекия ти член с парфюма на омразата. Всички тези текстове съществуват само случайно и винаги обратно като думи, приличат на чаша, в която наливаш сините си очи,  представяна от поетите като чаша, препълнена с небе, след което, пиянството на ръката ти, я обръща върху масата и след което знаеш, че това са обърнати сини очи в една права или обърната чаша, а не обърнато небе в обърната чаша, както си мислят другите. Защото, ако животът, според тях, е кръг, то поантата му се намира точно в точката, осъществяваща кръга, който е наниз от точки, чието движение напред, задрасква себе си, като така описва кръг.


Тагове:   кръг,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elpidaa - ако приемем написаното от теб като ...
17.08.2009 18:58
ако приемем написаното от теб като картина, то множеството пиксели в нея говорят без думи
цитирай
2. lovehunter - Езикът
17.08.2009 19:11
на рисувателното изкуство ми е абсолютно непознат... и мога само да усещам една картина... а че се рисува с думи - рисува се... ти често го правиш:)
цитирай
3. elpidaa - усещането е по-важно. . . и по-то...
17.08.2009 21:24
усещането е по-важно...
и по-точно...
и по-изказно...
но
все пак
думите
са
онези
които
първи
(или втори
след зрението)
провокират
....
и достигат
до там
....
цитирай
4. lovehunter - Аха,
17.08.2009 21:31
много добре казано;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lovehunter
Категория: Изкуство
Прочетен: 348777
Постинги: 146
Коментари: 907
Гласове: 2403
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930