НА ТАНЯ, НАРЕЧЕНА МОЯ СЕСТРА, А ПОНЯКОГА, ЛАПЕ, КОЕТО ЩЕ МУШНЕ ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ ВЪВ ВЪЗГЛАВНИЦАТА СИ*   1 Искаш да бръкнеш в небето, за да пуснеш в пазвата си звезди, наместо гърди.   Но внимавай с битието, което наричат „ниско”, защото то може да бърка в пазвите и да омърсява всичко. И само, един Бог знае, какво ще напипа там.   Има и едно друго битие, което наричат „високо” и което, е всесилното познание на всяка ръка, посегнала да бръкне в небето, за да пусне в пазвата звезди, наместо гърди. А ти искаш.   И внимавай с битието, което наричат „ниско”. Само един Бог знае, какво ще напипа там. А Бог знае всичко.   2 Понякога влизам в стаята ти, да чета стихове. (Все някой трябва да е жертва под взривовете на мойто вдъхновение.)   И понякога се усмихваш, и понякога си неестествено сериозна, но винаги, след като изляза, събираш по килима косите, (скубал) по килима косите, които, (скубал) по килима косите, които съм, (скубал) по килима косите, които съм си, (скубал) по килима косите, които съм си скубал   и забравените стихове.   Събираш. Понякога влизам в стаята ти. Но само понякога.   3 Когато тръгваш по улиците, ти доставя удоволствие, да ме хванеш под ръка. (Това е нещо естествено, когато се тръгне по улиците.) И е нещо естествено да спреш и да кажеш, че съм бил винаги един неудачник.   Но само един Бог знае, кое е естествено и кое, не. А Бог знае всичко**.     -------------------------------------------- *Таня винаги носи възглавницата си под мишница – Б.а. **Предполагам – Б.а.

да си вържа ръцете...след като подробно ти изчета думичките.Ха-рес-вам!

Хей.Това е писано за моята майка.