а аз като древен ваятел
повтарям формите ти с ръцете си.
Те са внимателни, защото са груби
и се страхуват
да нарушат цялостта на листата ти,
да не изтрият прашецът.
Ти си хубаво, хубаво цвете,
а аз грубият варварин,
влюбено
повтарям формите ти
и хубавеят от нежност
ръцете ми.
*
Откъснат цвят е казаната дума,
повехнала и умъртвена,
във погледа, във глътката , в дъха ми
обичай неизреченото в мене.
Обичай ме с душа, обичай с тяло,
в усмивка грей, разгатвай ме във чувство
и пак , и пак започвай от начало
до думата, оттатък зее пустош.
*
Да вярвам ли, нима ще се повтори
часа, минутата, мига?
В мен тъмнина и светлина се борят,
усмивката нагарча от тъга.
Да вярвам ли, нима ще оцелее?
Обречен е и тоя порив чист.
На тънък лъч надеждата люлее
едно сърце самотно като лист.
Михаил Кендеров
2 споделяния